Вътре се чуваше настоятелен предупредителен вой. Фил се изправи на колене, като се бореше да запази равновесие на хлъзгавия от кръвта под, и сграбчи сгъваемата седалка, за да огледа уредите.
„Автопилотът. Спускаме се.“
Краката му се хлъзгаха, но той успя да се добере обратно до лявото място.
— Какво правиш, по дяволите? — извика Джени Бретсън на Джуди, след като измъкна металната бутилка от ръцете й и я хвърли встрани. — Какво си направила?
Беше шокирана от ужасяващия вид на тежко ранения Брайън Логан на пода. Избута Джуди с цялото си тяло навън от кабината и се обърна към няколко мъже, които се бяха доближили.
— Задръжте я, моля. Дръжте я здраво — нареди Джуди на най-близкия и се втурна обратно в кабината. Раната на лявата ръка на Брайън Логан я ужаси.
— О, господи.
— Удари го с проклетата брадва — каза Фил, като се бореше да изправи боинга.
Той издърпа дроселите и завъртя крилата, като меко и предпазливо вдигна носа нагоре. Хвърли отчаян поглед към Джени, докато тя отваряше чантата за първа помощ в пилотската кабина.
— Трябва да му сложа турникет.
— А аз трябва да взема това радио — отвърна Фил.
— Отдолу… отдясно… — успя да процеди Брайън през стиснатите си зъби. — Качи се… над мен… — добави.
— Къде?
— Отдясно… на пода…
— Бързо! — обади се Фил. — Моля те, побързай!
НРС, Шантили, Вирджиния
— Започва избягваща маневра — заяви пилотът на флотския изтребител „Томкет“, докато се връщаше на изходна позиция — или започва да обръща. Не съм сигурен кое. Чакайте… може би го спуска в свредел.
Дейвид Бърд, който слушаше напрегнато, хвана ръката на Джон Блейлок, за да привлече за секунда вниманието на по-възрастния мъж. Приведен над телефона, Джон се опитваше да разговаря с една друга секция в комплекса на НРС.
— Какво? — прошепна той.
— Джон, това е. Сега или никога. Имат зелена светлина. Ще стрелят.
Блейлок въздъхна и кимна.
— Задръж. Моля, продължавайте работа — каза в слушалката, докато се изправяше. — Трябва ни най-основен анализ… не изчаквайте сигурни резултати, просто ми дайте суровите данни в момента, в който излязат от компютъра.
Той остави телефона и се обърна към двамата аналитици в предната част на стаята.
— Джордж? Сандра? Кажете им да спрат. Вече имам доказателство, че кадрите от Нигерия са фалшиви.
Джордж Зофел рязко се завъртя. Гласът му беше напрегнат и уморен.
— Какво?
Джон повтори думите си, но спря преди края на изречението. Нямаше време. Дори ако Джордж Зофел и Сандра Колингс напълно се съгласяха с него, първо трябваше да убедят ЦРУ и да постигнат някакво съгласие.
Джон Блейлок рязко сграбчи слушалката, за да набере един номер с цялата скорост, на която беше способен. Той вдигна ръка към Зофел и Колингс да го изчакат.
— За какво говориш пък сега, Джон? — попита Зофел, като раздразнено се обърна към Дейвид Бърд. — Имаш ли представа за какво говори?
Дейвид поклати глава.
Пилотът на изтребителя отново докладва, че е на огнева позиция, готов да стреля.
— Отново съм се прицелил, база — каза Зверчето. — Той прекратява свредела и пак завива. Ще изчакам, докато изравни. Потвърдете, че все още имаме разрешение за стрелба.
Дейвид потръпна от ужас.
— Дай ми Санди — извика Джон. — Обажда се Голямата птица. Веднага!
Той чуваше в слушалките, че от „Ентърпрайз“ потвърдиха разрешението за атака.
Изминаха не повече от пет секунди, преди да се установи връзката.
— Бил, спри атаката и ми дай две минути, за да обясня.
На другия край на линията, в залата за извънредни ситуации, адмирал Бил Сандерсън стана от стола си.
— Джон?
— Повярвай ми, Бил. Аз съм в НРС. Спри ги. Ще изчакам.
Сандерсън грабна прекия телефон за връзка с оперативния център на „Ентърпрайз“.
— Кажете на Зверчето да не стреля.
Старши лейтенант Крис Бъртън се беше прицелил в левия външен двигател на боинга, след като самолетът спря да се върти и излезе от свредела, а пръстът му беше на бутона за стрелба, когато гласът на колегата му отзад прозвуча в слушалките:
— Давай, Зверче. Вече сме на 115 километра. Дори ако взривим всичките му двигатели, от това разстояние все още може да се разбие на брега.