— Разбира се — отговори Джон. — Това наклони везните.
Джордж Зофел се усмихваше.
— Аха.
— Какво за него?
— Ами Ранди много се извинява, че му е отнело толкова дълго време да ти се обади с анализа си, и беше много притеснен, когато му казах, че вече си си тръгнал.
— О, той се е обадил с окончателния анализ? Добре. Но няма нужда да се извинява — каза Джон. — Предварителният анализ свърши работа. И така… какво показва окончателният анализ на онези снежнобели ръце на снимките?
— Общо взето това, което каза на адмирал Сандерсън: бяла кал, съставена от глина, тебешир, варовик и вода, натъркана по ръцете им, за да ги накара да изглеждат с бяла кожа. Бързо, евтино и ефективно за спътникова снимка.
— Добре. Адски умно от страна на доктор Мшира — каза Джон. — Виж, Джордж, има още нещо…
— И — продължи Джордж Зофел, като пренебрегна опита на Блейлок да смени темата — Ранди каза да ти обясня, Джон, че по време на онези напрегнати минути, когато се готвехме да взривим боинга във въздуха и ти му се обади, той е трябвало първо да изпрати серия от команди към камерите на спътника, преди да направи оценка. Току-що беше получил предварителните резултати, когато разговарях с него… след като ти си тръгна.
— Предварителни резултати? — повтори Дейвид объркано, като се чудеше защо Джон беше замълчал.
Зофел кимна.
— Аха. Предварителни. Тоест първите данни изобщо. Ранди се обади малко преди да дойда тук.
Джордж Зофел се обърна и им помаха.
— Лека нощ, господа. Добра работа свършихте.
Той пое обратно към сградата, като остави смълчания Джон Блейлок и Дейвид, който се обърна и го изгледа.
— Предварителни резултати ли?
Джон сви рамене.
— Ти си предполагал, така ли? — попита Дейвид.
— Ами…
— Ти… ти си казал на началника на кабинета на Белия дом, за бога, че имаш доказателства, които си нямал?
Джон Блейлок отпи от бирата си с прекомерно удоволствие и се отпусна в шезлонга, като се загледа в далечината.
— Нямахме време да се мотаем. Щяха да взривят онези нещастници във въздуха.
— Но, господи, Джон, ами ако самолетът беше празен, заложниците бяха още в Нигерия, а боингът всъщност беше троянски кон?
— Ти беше убеден — отвърна безизразно Блейлок. — А това беше невероятен стимул за мен. Ние, запасняците, винаги сме готови да се подчиним на действащите офицери, нали знаеш.
Дейвид почти заекваше:
— Но… това беше мой анализ, а не… нямаше солидни доказателства. Ако беше сгрешил?
— Това не е верният въпрос, Дейви — отвърна Джон, като облегна глава на лявата си ръка. — Верният въпрос е: „Ами ако се бях поколебал да действам? Ако бях изчакал потвърждението, за което вече знаех, че няма да пристигне навреме и което всъщност пристигна току-що?“. Щяхме да сме избили повече от триста мъже, жени и деца въз основа на грешно предположение.
Той се протегна и потупа рамото на Дейвид с бирата си, за да подчертае следващите си думи.
— Ти ме убеди, Дейвид. Аз наистина исках още доказателства, но времето ни изтичаше. Трябваше да вярвам на инстинктите си, както и на твоите.
Международно летище, Марсилия
5:15 ч
— А сега аз имам въпрос към вас, инспекторе — каза Джени Бретсън, като погледна френския полицай.
Другите двама мъже и жената, които си водеха бележки при разпита на пътниците и екипажа, също я погледнаха.
— Разбира се — отвърна мосю Кристиян льо Бурже на английски.
— Имате ли идея как да изпратим тези хора по пътя им? Кацнахме преди цели четири часа.
Той леко се засмя.
— Вашата авиокомпания е изпратила резервен самолет и екипаж, които в момента летят насам от Лондон. Те ще откарат пътниците ви до Кейптаун, а друг екипаж ще закара вашия самолет обратно в Лондон. Не знаехте ли?
Тя поклати глава.
— Разбирам, че сте изтощена, мис Бретсън. Ние вече приключихме.
— Ще арестувате ли някого? — попита тя.
Инспекторът поклати глава.
— Не — отвърна, като затвори бележника си. — Всички са свободни. Включително и вие, разбира се. Поискахте да говорите по телефон, нали?
Той я въведе в един съседен кабинет и й подаде слушалката.