Гълфстриймът спря и двигателите започнаха да затихват, докато спускаха предните стълби. Двамата митнически инспектори се качиха на борда и изчезнаха, но един от тях се върна след трийсет секунди и пое право към тяхната кола.
— Тук има ли хора от щатската прокуратура?
— Ние сме — обади се Деби.
— Добре. Искат да се качите на борда.
Той се обърна и пое обратно към гълфстрийма, без да обясни нищо повече. Деби и Алекс излязоха от колата и го последваха.
В частния самолет се усещаше ароматът на естествена кожа. Митничарят посочи надясно, а една смайващо красива чернокожа жена в униформа на стюардеса ги придружи до салона, където ги очакваше спортно облечен мъж.
Деби протегна ръка и се представи.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза мъжът.
Той стисна и ръката на Алекс и им даде знак да седнат.
— Може ли да попитам как се казвате? — започна Деби.
— Преди това — отвърна мъжът — искам да знам дали вие сте прокурорите, които работят по обвинението на доктор Брайън Логан.
Те кимнаха и той продължи:
— Също така искам да знам в какво можете да го обвините, в какво сте го обвинили и защо.
Деби се поколеба и погледна към Алекс, а мъжът отново заговори:
— Вижте, вие сте тук само защото началникът на вашия отдел искаше да ми сътрудничите, а аз ви гарантирам, че притежавам най-важната информация, която сте получавали по този случай. Така че, моля ви, отговорете на въпросите ми.
Деби въздъхна и кимна, после изреди всички потенциални обвинения, които можеха да предявят, и решението да съдят Логан за предумишлено убийство.
— Вече е обвинен и задържан, но освободен под гаранция. Имаме солидно обвинение с важен свидетел. Липсва само тялото на Абът.
— Това вероятно е старшата стюардеса, нали?
— Точно така.
— Джуди Джаксън?
Алекс и Деби се спогледаха и Деби кимна:
— Да.
— Очаквах „Меридиън“ вече да са уволнили Джаксън по редица причини.
— Така е — потвърди Деби. — Но това не намалява нейната достоверност като свидетел на убийството на Абът.
— Наистина ли? Вижте — продължи мъжът, — истината е, че макар Джуди Джаксън несъмнено да вярва, че е права, тя греши. Брайън Логан не е убил или наранил Гарт Абът по никакъв начин.
Алекс се наведе напред със сплетени пръсти, а лицето му изразяваше неодобрение и скептицизъм.
— На какво основание правите това твърдение, сър? Какви доказателства имате?
— Аз — отвърна мъжът. — Аз съм основанието.
Алекс се облегна назад, като клатеше глава и се мръщеше.
— Вие сте наредили да докарат двама много заети щатски прокурори чак от града, за да чуят личното ви мнение?
Той се обърна към Деби и понечи да стане.
— Това е абсурдно. Хайде да се махаме оттук.
— Чакай! — Тя вдигна ръка да го спре, като изучаваше мъжа срещу нея. — Какво точно искате да кажете с това, че вие сте основанието?
— Не ви ли трябва тялото на Гарт Абът, преди да обвините Логан?
— Не. Искам да кажа, че присъствието на тялото наистина щеше да помогне, но…
— Добре. Защото аз знам къде точно е то.
Двамата адвокати се спогледаха с разширени очи, а Алекс отново седна на ръба на плюшения стол.
— Къде?
— Тук.
— Тук? — попита Деби. — На борда на този самолет?
Той кимна.
— Аха. Точно пред вас.
Той се протегна и вдигна левия си крачол, като им показа метална скоба и гипс, наблюдавайки лицата им.
— Аз съм Гарт Абът и както се казва, слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
Каръл Абът седеше в дневната с няколко приятели и чакаше от часове. Никой от тях не разбираше чувствата, които я разкъсваха, никой не знаеше какви остри думи беше разменила със съпруга си последния път, когато бяха разговаряли.
Сателитното обаждане на Гарт беше дошло неочаквано, някъде над Атлантическия океан, като гръм от ясно небе. Той не беше мъртъв и сега беше тук. Объркването в сърцето й беше смесено с огромно облекчение след седмиците притеснение и траура за един съпруг, когото и без това беше решила да изостави.
Сега Гарт влезе през предната врата с патерица и гипс на левия крак, влачейки десния. Хвърли патерицата на пода, сграбчи я и здраво я притисна. Разроши косата й, докато я целуваше по врата, после се отдръпна и я погледна право в разтревожените й очи.
— Аз мислех… — започна тя и не успя да довърши.