— Защото се опасявам, че Лангли и военното разузнаване ще избухнат по този въпрос, преди да са готови. По същество те се намират в денонощно състояние на тревога и търсят троянски кон навсякъде по света. Напрежението е прекалено голямо.
— Предполагам, че този доклад ви трябва за вчера? — усмихна се Дейвид.
— Разбира се. И не се показвай по телевизията, за да коментираш положението с ядосаните пътници с опасно поведение. Ясно?
— Да, сър.
— Искам да станеш бригаден генерал, а може би вече съм намалил шансовете ти, като те отклоних с тази задача, когато трябва да командваш ескадрила изтребители в Саудитска Арабия, така че от сега нататък трябва да внимаваме с теб.
— Искате да кажете, че общественото ми поведение…
Генералът въздъхна.
— Съветите по повишенията са подозрителни към полковници, които обичат да се показват по телевизията или да говорят пред Конгреса. Разбра ли ме?
— Напълно.
— А сега още нещо.
Генералът отвори куфарчето си и започна да рови в книжата. Най-сетне извади един обикновен плик и го подаде на Дейвид, после го посочи с пръст.
— Вътре са името и телефоните за контакт с един човек, с когото искам да работиш. След като ме оставиш в „Андрюс“, обади му се.
— За заплахата от троянски кон?
— Да. Казва се Джон Блейлок. По някакъв начин успяхме да го направим полковник преди няколко години. Сега е в запаса и представлява смъртна обида за изискванията към външния вид на офицера. Подиграваше им се през цялата си кариера. Много ни помага.
— Защо искам да се срещна с този човек, сър?
— Нека да довърша. Той е пилот от гражданската авиация, сега е в пенсия. Летял е по целия свят за няколко различни компании, като навсякъде е поддържал имиджа на грозния американски грубиян, включително и неизменната пура.
— Както казах… — започна Дейвид, като мислено се отдръпна на безопасно разстояние от обрисувания образ.
Генералът вдигна ръка и се усмихна.
— Знам, а освен това е класически случай на така наречения заклет офицер от запаса, но това също не обяснява нещата.
Той млъкна и Дейвид отвори уста, но спря и се усмихна, като търпеливо изчака, докато Овърмайър се засмя.
— Добре, добре, и аз не обичам черните дупки.
— Ще повторя въпроса си, сър. Защо един уважаващ себе си висш офицер ще иска да се запознае с полковник Блейлок?
— Защото вече трийсет години е един от най-способните офицери от разузнаването, с които разполагаме във ВВС. Докато всички му се подиграваха, той работеше навън и винаги разбираше какво точно става, когато никой друг не знаеше. Перу, Бразилия, Колумбия, Парагвай, по-голямата част от Африка, Азия… грубият пилот винаги се връщаше с каубойска походка и точно с тази информация, от която имахме нужда, когато всичките ни военни аташета и тайни агенти на ЦРУ нямаха представа.
— Интересно.
— Той е способен, Дейвид. И познава самолетния бизнес. Просто не очаквай добри маниери. Можеш да научиш много от него.
— Значи… се е оттеглил от запаса?
— Джон? Не, по дяволите! Просто изглежда така. Джон Блейлок е национално съкровище с бохемски наклонности и много странно чувство за хумор.
— Звучи прекалено интересно, но поне съм предупреден.
— Само не го запознавай с жена си.
— Не съм женен. Защо?
— Жените са голямата му слабост. След пурите, разбира се. Нямам представа как някой като Джон привлича същества от женски пол, но той винаги го е правил. Няма да повярваш какви бъркотии ни се е налагало да оправяме.
9
На борда на „Меридиън“ 6, полоса „С“
Летище „О’Хеър“, Чикаго, Илинойс
17:30 ч
Четирите часа, прекарани в закъсняващия сгорещен самолет, започваха да се отразяват на Карън Дейвидсън. Беше изтощена, а видът на сина й, ескортиран по пътеката на боинга от един ядосан стюард, изобщо не й помогна. Четиригодишният Били Дейвидсън не обичаше да стои мирен и тя вече го бе гонила веднъж в самолета. Но този път малкият бе откачил колана си и беше побягнал, докато тя беше заета да кърми малката му сестричка. Не можеше да става и дума за преследване.
Беше видяла как стюардът хваща Били, без да се церемони особено, и го понася обратно.
— Ау! — запротестира Били.
Мъжът обърна детето и го натика в седалката, преди да навре пръст в лицето му.
— Веднага си сложи колана, млади човече, или ще отворим вратата и ще те изхвърлим на бетона.