— Ей! Не заплашвайте сина ми! — извика Карън колкото стресната, толкова и обидена.
Мъжът се обърна към нея.
— Приберете хлапето си и няма да има нужда от заплахи.
— Знаете ли — започна тя, а умората й надви предпазливостта, — отношението ви не ми харесва особено. Всички сме уморени, прегрели и изнервени, включително и моето момченце. Не знам защо не работи климатичната ви инсталация, но това е гадно, а вие бяхте груб. Синът ми не иска да прави състезания по пътеката. Просто иска да излезе.
Стюардът изсумтя и приклекна до нея, като говореше достатъчно високо, така че да го чуват и от съседните редове:
— Вие сте на ръба да нарушите закона, когато спорите с мен. Знаете ли? Мога да ви арестувам, ако не се подчинявате на нарежданията ми. Това е обществено място, а не детска градина.
Той стана и се отдалечи, като остави Карън Дейвидсън и съседите й с отворена уста.
В дъното на големия салон една от единайсетте стюардеси се обърна, когато усети, че някой я дърпа за ръкава, после се усмихна на мъж с посребрели коси.
— Извинете за безпокойството — рече той, — но някой обяви нещо за клетъчните телефони и вратата.
— Да, сър — отвърна тя. — Можете да ги използвате само докато сме на пистата и вратата е отворена, защото в противен случай пречат на навигационната система на самолета.
— Пречат, когато вратата е затворена, но не и когато е отворена?
— Да, сър. Такъв е законът.
— Законът? И защо законът твърди подобно нещо?
Ръцете й застанаха на кръста.
— Защото клетъчните телефони са опасни и могат да попречат на навигационното оборудване на самолета, докато е на пистата.
— А… командирът се нуждае от навигационно оборудване, за да намери края на пистата?
От съседните седалки долетя кикот и стюардесата осъзна, че са я подложили на разпит.
— Да, вероятно — каза тя. — Вижте, трябва да тръгвам.
— В някое училище ли ви преподават тези глупости?
— Моля?
— Тези пълни глупости, които дрънкате поради пълното си невежество. Наистина ли ви учат на подобни безсмислици?
— Не знам какво имате предвид, сър, но ви казах, че такъв е законът.
— Млада госпожице, аз съм адвокат с четирийсет години стаж в областта на комуникациите, а освен това съм електронен инженер. Нищо от това, което казахте, не е вярно. Това просто е правило на авиокомпанията. Не е постановление, нито закон. На практика няма вероятност клетъчният телефон да попречи на работата на навигационното оборудване в този модерен самолет на земята, нито пък на някоя друга система. А единствената причина използването на клетъчни телефони във въздуха да е забранено е, че не са проведени достатъчно изследвания, за да се установи безопасността им. Няма нищо общо с отворената или затворената врата. На всичко отгоре, ако телефоните можеха да доведат до експлозия на горивото, използването им на земята до изхода на терминала щеше да бъде най-неподходящото време.
Тя безмълвно се обърна и се отдалечи възможно най-бързо, докато десетина от пътниците наоколо избухнаха в аплодисменти.
В кухненското помещение на първа класа Джени Бретсън, старшата стюардеса, вдигна слушалката на интеркома и позвъни в кабината, за да уведоми пилотите за нарастващото напрежение.
— Капитане, имаме един мъж в бизнес класа, който иска да слезе. Настоява да се върнете до изхода.
— Не можем да го направим.
— Не се чувствал добре.
— Аз също.
— Какво да му кажа?
— Кажете на този човек, че имаме над триста пътници с платени билети, които искат да излетим, и ако излезем от тази опашка и се върнем на изхода, това ще означава поне още два часа закъснение. Толкова ли му е зле?
— Ще го попитам.
След две минути тя отново беше на телефона.
— Казва, че не се чувства добре, и настоява да го пуснете да слезе.
— Значи не е болен?
— Не. Искам да кажа, предполагам, че не. Но може би трябва да го послушаме.
— Той просто хленчи, а това не ме впечатлява особено. Кажете му, че авиокомпанията по никакъв начин няма да одобри слизането му, освен ако не го изкарат с линейка. Ако не му харесва, да се оправя в Лондон.
В задното кухненско помещение на Полет 6 Лара Ричардсън се беше задълбочила в последния брой на списание „Пийпъл“, когато позвъняването на един от пътниците привлече вниманието й. Тя рязко затвори списанието и завъртя очи към колежката си, докато се изправяше.