— Добре — отвърна Гарт, колкото да запълни паузата, после осъзна какво показват приборите. — Мисля, че… двигателят не запали, Фил.
Гарт погледна часовника си. Индикацията за температурата на изгорелите газове плавно се покачваше до означения с червено максимум.
— Спирам го — обяви Фил и върна на „изключено“. — Ще го оставя да се охлади и ще опитаме отново.
Вторият опит се оказа като първия. Вътрешното изгаряне изглеждаше нормално, но по някаква причина самият двигател не можеше да достигне нормалните си обороти.
Той отново изключи двигателя. Гарт се обади на оперативния център, после се обърна към Фил Найт.
— Фил, четвърти двигател дава и фалшиви предупреждения за пожар от няколко месеца. Открих ги в бордовия дневник… но не съм виждал нищо за проблеми със стартирането. Преди една седмица обаче е записана повреда в клапата за налягането.
Командирът не отговори. На честотата на оперативния център прозвуча възбуден глас.
— Екипът за поддръжка тръгва към вас, момчета — увери ги началникът, докато наземните служители ги насочиха към една странична писта северно от Четвърти терминал. — Само намерете място и спрете.
— Ааа, да кажа ли на хората какво става? — попита Гарт, когато дръпнаха спирачките.
— Не — отвърна незабавно Найт.
— Не?
— Не. Дори ние не знаем какво точно става.
— Ясно, но…
— Нека стюардесите се обадят. — Найт хвърли поглед надясно. — Не искам оттук да се правят съобщения, които някой идиот отзад да изтълкува погрешно и да намери начин да ни съди.
— Да ни съди? Съжалявам, но не…
— Виж, дявол да го вземе! Когато седнеш от лявата страна, можеш да си говориш по уредбата колкото си искаш, но това е моят самолет и аз не искам излишни съобщения от моята кабина. Ясно ли е? Критикуваш всяко проклето нещо, което правя, а по една случайност аз съм командирът!
— Фил, винаги точно ти ми се караш, че не спазвам инструкциите, а наръчникът ясно казва…
— Че пътниците трябва да бъдат информирани! — отсече командирът. — Но не пише, че пилотите трябва да се занимават с това.
Гарт потисна избухването си. Имаше право — и дори задължение — да се противопоставя на командира си по въпросите за сигурността на полета. Но обажданията по уредбата не влизаха непременно в тази категория.
„Какъв кретен!“ — помисли си Гарт, докато вдигаше вътрешния телефон и инструктираше една от стюардесите, после нагласи слушалките си, за да чуе съобщението по уредбата.
Гласът на стюардесата прозвуча след половин минута.
Дами и господа, тук е старшата стюардеса. Командирът ме помоли да ви уведомя, че ще имаме малко закъснение тук на пистата, преди да излетим.
В нишата до предния вход Джуди Джаксън остави микрофона за момент, за да помисли, после се усмихна и отново го вдигна към устата си.
Помолиха ме да не ви казвам, но аз все пак ще го направя. Самолетът на английската кралица тъкмо идва насам, и точно както правят за самолета на американския президент, когато кралица Елизабет пристига, целият въздушен трафик се задържа. Моля ви, имайте търпение. От личния си опит бих казала, че ще останем тук още половин час.
Джуди остави микрофона. Синди, едно от енергичните млади момичета в екипажа й, излезе от големия салон.
— Наистина ли? — попита тя. — Кралицата?
— Разбира се — усмихна се Джуди.
— Еха! Между другото, получаваме оплаквания, че отзад е прекалено горещо. Да се обадя ли в пилотската кабина?
Джуди поклати глава.
— Аз ще го направя. Никой, освен мен няма да се обажда в пилотската кабина или да се качва там. Ясно ли е?
— Добре, Джуди — отвърна момичето, а по лицето й за момент като облак премина объркано изражение.
— А, Синди, тази бегълка от Чикаго отзад ли е? Бретсън?
— Имаш предвид Джени? Да, помага в задното кухненско помещение.
— Кажи й да се появи веднага тук, горе. Дали са й място в първа класа и искам да си седи в него.
— Но ние сме по-малко…
— Не ми отговаряй, момиченце! — отсече Джуди. — Направи го! Имаме десет часа. Можете да се справите с две ръце по-малко.
По-младата стюардеса кимна и се обърна, за да поеме обратно по коридора. Не видя леката усмивка на лицето на Джуди Джаксън.
В пилотската кабина Гарт Абът тихо изключи бутона на уредбата и се обърна към командира, като продължаваше да си повтаря обяснението на Джуди Джаксън: