— Казвал ли си… на някого по вътрешния телефон или докато се качвахме, че кралицата ще каца и ще закъснеем заради нея?
Фил Найт се обърна и раздразнено го изгледа.
— Какво? Изобщо не съм говорил с тях.
„Сигурен съм, че е така“ — помисли си вторият пилот. Фил Найт никога не говореше със стюардесите, освен да им изръмжи едно „Здравей“ под носа си, ако се налага. Вторите пилоти винаги поемаха задачата да се представят и да дават обяснения и инструкции. Понякога от това зависеше дали ще им сервират храна в кабината, тъй като никой не обичаше командир Фил Найт и не искаше да влиза в леговището му.
— Защо питаш? — каза Фил.
— Защото старшата мацка отзад току-що каза на пътниците, че закъсняваме заради кацането на кралицата.
— Е, и?
— Ами това не е вярно, Фил, поне доколкото знам. Бях останал с впечатлението, че стоим, защото единият двигател не може да запали.
— Виж, не ми пука особено какво им говори, стига да си траят.
— Искам да кажа, Фил — продължи Гарт, — че ако веднъж изтърси такава опашата лъжа и след това те разберат, че лъже, доверието им към нас отива по дяволите.
— Това си е техния салон. Да се оправят.
— А ние да не сме някакви невидими джуджета, които хвърлят въглища в пещта на парния влак?
— Нещо такова.
— Господи, Фил, трябва да караш товарни самолети за някоя куриерска компания. Тези хора отзад ни плащат заплатите. Не им ли дължим поне малко уважение?
— По дяволите! — избухна Фил, а очите му се издуха, почти изхвръкнаха от орбитите. — Коя точно сричка не разбираш в думата „командир“?
— Какво?
— Аз съм командирът, независимо дали това ти харесва, или не! Престани да се опитваш да ме командваш!
Гарт вдигна и двете си ръце, напълно объркан.
— Фил, за какво, по дяволите, говориш? Знам, че ти си командир, но един добър втори пилот…
— Един добър втори пилот знае кога да млъкне и да казва „Да, сър!“.
Гарт се вторачи във Фил Найт за няколко секунди, преди тъжно да поклати глава.
— Фил, това не е състезание. Предполага се да работим в екип.
— Аха, точно така. Аз вземам решения, а ти ги критикуваш. Страшен екип.
— Какво? Ако ти давам професионалното си мнение, те критикувам?
Фил се принуди да се обърне към втория пилот и да го погледне в очите.
— Мислиш си, че не съм достатъчно умен, за да схвана игричката ти. Така ли, Абът?
— Каква игричка? — попита изумено Гарт.
Фил Найт насочи показалеца си към него. Лицето му беше изкривено от гняв.
— Вече цял месец търсиш начин как да се противопоставиш на всяко решение, което взема. Даваш всичко от себе си, за да докажеш какъв авторитет си по международните полети. Предполага се да ме поддържаш, а не да си играем на „Хванах ли те?“.
Гарт поклати глава.
— Господи, човече, аз те подкрепям. Не се обаждам на компанията всеки път, когато не съм съгласен с теб. Казвам ти го лично. Винаги ти вземаш окончателното решение.
— Точно така — отсече Фил, обърна се към таблото и се захвана с висотомера.
Тишината продължи мъчително дълго. Гарт Абът пръв наруши патовото положение.
— Е… какво искаш да направя, командире? Да седя тук като сърна в светлината на фаровете и да кимам, когато ми кажеш?
— Така би било по-добре — отсече Фил.
— А какво ще кажеш за дребната подробност, че „Меридиън Еърлайнс“ изискват от вторите пилоти да защитават мнението си, когато великият командир наистина трябва да чуе нещо?
— Просто смени този тон.
Гарт Абът отново замълча за няколко секунди. Колебаеше се между желанието да се разкрещи и факта, че трябваше да летят заедно още няколко седмици. Накрая въздъхна шумно и поклати глава.
— Знаеш ли какво, Фил? Предполагам, че не ме разбираш правилно. Не се опитвам да те критикувам, само си върша работата.
— Тогава млъкни и си я върши.
Гарт почувства как главата му се замайва от усилието да удържи пороя от епитети, с който искаше да залее Фил Найт, стисна челюсти и кимна.
„Този полет — помисли си — ще бъде истинско мъчение.“
16
Централен Лондон
9:40 ч
Сенатор Шарън Дъглас застана до бюрото в хотелския си апартамент и набра номера на административния си помощник във Вашингтон. Бил Пъркинс отговори веднага.
— Бил, съжалявам, че те събуждам в този час, но ми трябва запис от заседанията на сенатската комисия, която изслушва свидетели по проблемите за напрежението в самолетите. Изпрати ми го по електронната поща веднага щом пристигнеш в офиса. Ще насрочим собствено заседание.