Тя стреснато се обърна и остави слушалката.
— Мога ли да ви помогна?
— Очевидно вие сте дамата, която прави съобщенията през последните два часа, прав ли съм? — попита той тихо.
— Да — отвърна тя.
Дребничкият мъж имаше безупречно поддържана гъста сребриста коса и костюм за най-малко хиляда долара.
— Бихте ли били така добра да ми кажете каква длъжност изпълнявате в този екипаж? — попита той с напълно спокоен глас, в който нямаше и следа от раздразнение или гняв.
Джуди видимо се успокои и се усмихна.
— Разбира се, сър. Аз съм старшата стюардеса.
— Чудесно — каза той с лека усмивка и изтънчен британски акцент. — А освен това, предполагам, имаме и командир?
Той вдигна вежди и се усмихна, а Джуди се разсмя.
— Да, разбира се. Много е трудно да летим без командир, знаете ли.
— Отлично. Има и още една дребна подробност. Думите ваши ли са или негови?
— Моля?
— Думите, изговорени в този инструмент. — Той посочи към телефонната слушалка в ръката й, която служеше и за микрофон. — Да разбирам ли, че всичко, което казвате, е продиктувано от командира? И вие нямате избор?
— Господи, разбира се, че не — тръсна глава Джуди. — Искам да кажа, че изборът е изцяло мой. Аз отговарям за салоните. Установявам какво става и го съобщавам на пътниците.
— Естествено. А сега ми трябва още само едно пояснение, ако бъдете така добра.
— Разбира се — кимна тя усмихнато. — За какво става въпрос?
— Как да ви кажа, имам известни проблеми със съобщенията ви.
— Така ли? — попита тя, все още усмихната.
— Точно така. Първо ни обяснихте, че забавянето се дължи на кралицата, а по една случайност аз лично знам, че тази седмица кралицата е в Индия и няма да се върне преди петък. През следващите трийсет минути виновна беше кулата за въздушен контрол, но честотата на собствената ви авиокомпания, до която имаме достъп чрез аудиосистемата, е същата като на кулата и не дава никаква информация за никакви закъснения.
Усмивката на Джуди Джаксън беше започнала да увяхва.
— Ами такава информация получаваме — успя да каже тя.
— Наистина ли? Това е забележително, защото ни съобщихте за задръстване, а пистата е празна, после за спешен случай от медицинско естество при пълна липса на линейки, а най-сетне ни предложихте и шедьовъра си: гръмотевична буря при ясно небе независимо от факта, че от осем часа тази сутрин най-близкият буреносен фронт се намира на двеста километра северно от Дания.
— В района имаше лошо време и…
— Това време несъмнено предизвика някаква сходна реакция във външния десен двигател на този реактивен самолет, така ли?
Джуди окончателно беше изгубила равновесие. Придаде си гневно изражение и сложи ръце на кръста си.
— Щом знаете толкова много за самолетите, със сигурност ще разберете, че когато има закъснения, нашите наземни техници трябва да проведат някои тестове.
— Сигурен съм, че сте права. Аз имам свидетелство за управление на реактивен самолет едва от трийсет и две години, а моята корпорация притежава „Боинг 737“, който самият аз управлявам едва от две. Така че, млада госпожице, и въпросът ми към вас е следният: дали сте безработна писателка, или просто обичате да лъжете пътниците си?
— За кого се смятате, че ми говорите така? — озъби се Джуди.
— О, за никого — рече той все така тихо. — Просто пътник с платен билет.
— Тогава ви предлагам да се върнете на мястото си.
— Както желаете — отвърна той с намек за поклон. — Бих ви помолил обаче да се придържате към екзотичната и очевидно доста остаряла идея да казвате истината. Ние не сме идиоти.
Макнотън се върна в салона на първа класа и се плъзна покрай празното място до пътеката, за да седне до прозореца, като бутна собственото си куфарче. Малкият кожен етикет с логото на „Инглиш Петролиум“ се закачи за ръба на панталона му и се обърна, като откри собственото му име, отпечатано със златни букви: Робърт Макнотън, председател на управителния съвет.
Звукът от отново включената уредба привлече вниманието му към колоните над главата му. Беше гласът на същата жена, но сега в него имаше допълнителна острота.
Просто една допълнителна забележка, дами и господа. Заради останалите проблеми, които забавиха излитането ни, техническият ни отдел реши да извърши рутинна проверка на външния ни десен двигател, което може би сте забелязали. С други думи, нищо страшно. Просто рутинна проверка. Оценявам търпението ви, но сега времето се оправи, така че скоро ще бъдем готови за излитане.