Пръстите на Робърт Макнотън подновиха барабанното си соло по облегалката. Внезапно един мъж седна на съседното място. Робърт спря да барабани и погледна към него.
— Извинявайте, че ви безпокоя — каза мъжът. — Аз съм доктор Брайън Логан. Лекар съм, от Щатите.
Макнотън стисна ръката на спътника си без особено въодушевление.
— Радвам се да се запозная с вас, докторе. Аз съм Робърт Макнотън.
— Останах с впечатлението, мистър Макнотън, че също сте разстроен от тези съобщения.
— Наистина. — Макнотън се запита дали да продължи, но реши, че в крайна сметка има нужда от съюзник в тази глупава ситуация. — Тя постоянно ръси лъжи и на мен наистина ми писна!
Логан кимна, като присви очи.
— Нищо не е наред в тази скапана авиокомпания. Всички тия глупости за кралицата, времето и задръстването, а според мен имаме проблем с външния десен двигател още откакто напуснахме изхода.
— Започвам да се съгласявам с вас, докторе — каза Макнотън. — Вече разговарях с нея за това, но както чухте, без никакви последствия.
Брайън отново кимна и се надигна в креслото, като се огледа, сякаш проверяваше дали някой не ги подслушва. Този жест изпрати малък предупредителен сигнал в тялото на Макнотън. Брайън отново се обърна към него и понижи глас:
— Мога ли да разчитам на вас да свидетелствате?
Робърт Макнотън забави отговора си, докато изучаваше лицето на доктора.
— Моля? „Свидетелствам“ ли казахте?
— Да. За лъжите им! Мисля, че ги хванахме на местопрестъплението.
Все по-силното предчувствие, че трябва да внимава, накара Макнотън да се поколебае и внимателно да подбере думите си.
— Ами, докторе, напълно съм съгласен, че поведението им е скандално, но… въпреки че не съм адвокат… сериозно се съмнявам, че случилото се дава основания за съдебен процес, ако възнамерявате да предприемете подобно нещо.
Брайън се вторачи в него за няколко секунди, после примигна и поклати глава.
— Съжалявам, аз… не се изразих правилно. Ако изпратя оплакване до управата, ще мога ли да разчитам на вас да ме подкрепите?
— О, разбирам. — Робърт Макнотън измъкна една визитка от вътрешния джоб на сакото си и му я подаде. — Разбира се, че можете. Просто се свържете с кабинета ми. Всъщност от известно време и аз обмислям нещо подобно.
— Най-сетне! — извика докторът.
Робърт Макнотън се стресна, после осъзна, че събеседникът му сочи през прозореца. Той проследи жеста и погледна надясно. С облекчение видя как техниците изтеглят стълбичката и затварят двигателя. Видя как един от тях заговори по портативната си радиостанция и след няколко секунди самолетът потрепери, а отвън се чу нарастващият вой на двигателя.
Докторът се изправи и тръгна назад.
„Странно поведение“ — помисли си Макнотън, докато издърпваше куфарчето в скута си, за да извади един обемист доклад. Трябваше да се подготви за насрочена без предупреждение среща в Кейптаун и тъй като реактивните самолети на собствената му компания вече бяха заети, полетът на „Меридиън“ изглеждаше най-приемливият избор. Вече започваше да съжалява за него.
Звукът на уредбата, която се включи отново, привлече вниманието му и той се запита дали пилотите най-сетне ще се обадят. Вместо това чу гласът на д-р Логан:
Дами и господа, говори Брайън Логан, един от пътниците в този самолет. Има нещо, което трябва да чуете на всяка цена.
Старшата стюардеса, която изтупваше възглавници и се правеше на заета в предната част на първа класа, през цялото време внимателно избягваше погледа на Макнотън. Когато чу гласа на д-р Логан, тя хукна назад.
Този екипаж ни лъже от часове. Безсмислиците за кралицата бяха лъжа, никъде наоколо не е имало гръмотевична буря…
Джуди Джаксън прелетя покрай Робърт Макнотън и профуча през завесата. Той чу как стъпките й се отдалечават в съседния салон и виковете й, докато д-р Логан продължаваше по уредбата:
… летището не е задръстено и през цялото време се опитват да скрият факта, че…
Чу се шумът от блъскане на микрофон, последван от падане на пода. Долетяха разгорещени гласове. Джени се изправи и решително пое назад. От колоните долетя ръмжене, явно се водеше борба.
… трябва… трябва да знаете… че… пусни го!… имаха проблем с… двигателя… и не искаха да ни кажат! Ще се примирите ли с това?