Микрофонът отново беше изтръгнат от ръцете му и от колоните се понесе гласът на Джуди Джаксън, задъхан, но изпълнен с твърда решимост:
Дами и господа, извиняваме се за това избухване. Един от пътниците ни, изглежда, има емоционални проблеми.
Външният десен двигател вече работеше и прозвучаха две иззвънявания, когато боингът започна да рулира.
Макнотън погледна през завесата, но реши да не се намесва. Не беше особено сигурен в реакцията на лекаря. Вероятно моментът не беше подходящ.
Ядосаните гласове и звуците от борба постепенно се придвижваха напред. Брайън Логан изхвърча заднишком през завесата, изтласкван от цяла група стюардеси, предвождана от бясната Джуди Джаксън.
— Сър! Ако не седнете веднага на мястото си и не закопчаете колана си, ще помоля командира да се върне до изхода и да ви изкарат от самолета с белезници!
— Давайте, проклети да сте — каза той с нисък и заплашителен глас. — Вече съдя тази скапана компания за убийството на съпругата и неродения ми син. Просто ще добавя още двайсет-трийсет милиона към иска. — Той се обърна, за да седне.
— Правете каквото искате, когато не сте на самолета ми, но ако не престанете…
Брайън Логан рязко се завъртя и насочи показалеца си към лицето на Джуди Джаксън, като изръмжа:
— Не се осмелявайте да ми нареждате.
— Седнете… веднага… или ще се върнем! — Джаксън се обърна към една стюардеса и посочи към пилотската кабина. — Качи се горе, вземи телефона и изчакай, за да уведомиш пилотите за това. Ще ти дам сигнал.
По-младата жена веднага пое назад, като мина по успоредната пътека, за да не влезе в обсега на Брайън.
Докторът остана неподвижен една секунда, оглеждайки събраните пред него сили. Пет от стюардесите се бяха появили, за да подкрепят началничката си, включително и онази, която не беше на смяна, и всички го гледаха вторачено. Брайън погледна към Робърт Макнотън, който едва забележимо поклати глава и му посочи с ръка да седне. Лекарят бавно се предаде и се отпусна на седалката.
Очите на Джуди Джаксън блестяха от гняв, но страхът от избухливостта на мъжа я възпря.
— Не желая да ви виждам повече извън това място — извика тя.
— Казвам се доктор Логан и ще правя каквото си искам.
— Професията ви не ме интересува. Ако докоснете който и да било уред на този самолет или член на екипажа, или оспорите, или не изпълните нарежданията ни за втори път, ще бъдете арестуван, отстранен, обвинен, съден, признат за виновен и вкаран в затвора. Не забравяйте, че имаме въоръжени авиационни шерифи и ако решат да се захванат с вас, ще прекарате следващите десет години в затвора, в случай че изобщо оцелеете… при това вероятно в Обединеното кралство, където не толерират подобно поведение. Разбрахте ли ме?
— Свърши ли? — попита той.
— Да.
Той отново насочи показалеца си към нея и заговори ниско и заплашително:
— Жено, ако чуя още една лъжа от теб, ще ме подкрепят триста разгневени пътници.
— И ти не смей да ме заплашваш — изсъска тя, но преглътна достатъчно шумно, за да издаде притеснението си, после бързо пое назад през завесите. Добре знаеше, че в международните полети на „Меридиън“ няма въоръжени шерифи.
Джени Бретсън стоеше до мястото си в първа класа, наблюдавайки сцената. Когато Джуди Джаксън се обърна да си върви, тя я последва и най-сетне я спря в кухненското помещение на бизнес класата.
— За какво беше всичко това, Джуди? — попита, като посочи през рамото си.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джуди, без да се обръща.
— Да не би да е пълнолуние или нещо подобно? На отсечката Чикаго — Лондон също беше пълно с ядосани хора. Защо се вбеси докторът?
Джуди внезапно се обърна, огледа Джени и се намръщи.
— Този следобед не сме в най-добрата си форма, нали, мис Бретсън? Сигурна ли сте, че ще преминете инспекцията на началника на стюардесите по време на полет?
— Какво говориш? — отвърна Джени.
Джуди изсумтя и махна с ръка.
— Няма значение. Предполагам, че на бившите шефове се позволява да изглеждат като вещици.
— Като… какво?
— Какво искаш, Джени? Заета съм.
— Виждам. Чух целия спор и се чудех дали не мога да ти помогна по някакъв начин.
Джуди пристъпи напред, като заби показалец в гърдите й.
— Бретсън, нека да изясним това. Аз отговарям за този самолет и за този екипаж. Ти вече не си шеф в тази компания, макар всички да знаем, че продължаваш да работиш като доносник. Хвърлиха те на този самолет, за да се престорят, че спазват закона, и за да шпионираш.