— Не съм. Заклевам се. Не съм тук да ви манипулирам, убеждавам, натискам или подмазвам. Не бих го направила, няма да го направя и не трябва да го правя.
Още една лека усмивка.
— Благодаря, госпожице професор — каза той.
— Да бе. — Тя се изкикоти. — По правоговор.
Той кимна, като с всички сили се стараеше да не показва усмивката си, докато тя продължи:
— Като момиче много харесвах професори. Ох! Това прозвуча перверзно, но вие знаете какво имам предвид.
Той кимаше. „Добър знак“, помисли си Джени.
— Ние с жена ми… — започна той, но останалото се спря в гърлото му и той се извърна със стиснати зъби, подпрял брадичка на ръката си.
— Докторе, без да искам, чух, че казахте на Джаксън как съпругата и детето ви са загинали на „Меридиън“…
— Бяха убити! — отсече той.
— Да, вие казахте „убити“. Наистина го казахте.
Те поседяха мълчаливо няколко мига, преди той да се обърне и да я изгледа с неудобство, после отново извъртя очи и стисна устни.
— Ще си тръгна, ако искате — каза тя, — но май предпочитам да разбера какво е станало.
Той с изненада откри, че не иска тя да си тръгва.
— Катастрофа ли беше?
Той поклати глава и й разказа най-важното, като се стараеше да се контролира. Когато свърши, двамата мълчаха почти цяла минута. После тя сведе очи и поклати глава.
— Нямах представа — каза Джени тихо. — Нищо чудно, че мразите всичко в „Меридиън“. И аз бих се държала по този начин.
— Знаеш ли какво е да пътуваш с този самолет? — попита той, а болката смени гнева. — Да си… вътре в самолет на „Меридиън“?
— Не, не знам — отвърна тя.
— Не?
— Мога да се опитам да ви разбера, докторе, и наистина се мъча, но ако бях казала „да“, щях да омаловажава невероятната болка, с която се справяте.
— Брайън — каза той.
— Моля?
Той наклони глава и направи лека гримаса, сякаш се извиняваше за грешката.
— Наричай ме Брайън. И нека си говорим на „ти“.
— Благодаря ти, Брайън — кимна тя. — Аз съм Джени.
— Аз… а, исках да ти благодаря, че прояви разбиране. Не го очаквах от…
— Няма защо — отвърна тя, като съзнателно спря по-нататъшното му обяснение.
— Просто… съжалявам, че чудесна жена като теб работи в такава ужасна авиокомпания.
— И аз — отвърна Джени и се стресна, когато установи, че не е обмислила думите си, преди да отговори.
Брайън Логан изглеждаше объркан и тя сложи ръка върху неговата.
— Брайън, в „Меридиън“ работят някои ужасни хора, включително една жена на този самолет, с която вече си се сблъскал… но има и много като мен, на които просто им е жал за нашата компания.
Той кимна и тя му разказа за разговора си със сенатор Дъглас и проблемите в полета Чикаго — Лондон. Понякога губеше нишката, но през цялото време той слушаше внимателно. Знаеше, че не го е освободила от гнева, но поне беше започнала.
Карън Дейвидсън изгуби трийсет минути, докато измисли начин как да окачи люлката на бебето на стойката за списания. Е, беше измислила по-добро решение от това да остави детето си на студения под.
Кати Айлисън се приближи по пътеката, забеляза конструкцията на Карън и приклекна до нея.
— Това е доста умно.
— Благодаря — отвърна Карън. — В някои авиокомпании има специални кукички за тази цел, но тук се наложи да импровизирам.
— Чудесна идея, но… неприятно ми е да ви кажа, че не можем да ви позволим да правите това.
— Не се притеснявайте — добави Карън. — Ще го махна, преди да кацнем.
— Знам, но… имаме чудовищен списък с правила и не ни позволяват да бъдем много гъвкави. Ако има турбулентност, може да падне.
Карън въздъхна, откачи люлката и я остави до краката си.
— Сложих я горе, защото подът става много студен.
— Ще се опитам да ви намеря още одеяла — отвърна Кати. — Много съжалявам.
Карън внимателно се вгледа в нея.
— За тази авиокомпания ли работите?
Кати Айлисън се отдръпна с изненадано изражение. Не беше сигурна дали въпросът не е проява на чувство за хумор.
— Моля?
— Просто се чудех дали настина сте стюардеса на „Меридиън“. Освен старшата стюардеса на полета от Чикаго, Джени някоя си, вие сте единствената им служителка, която… изобщо се интересува от нас.
Объркването, изписано по лицето на младата жена, за момент се превърна в страх. Тя отметна кичур мека кестенява коса от очите си и поклати глава.