— Не ми се иска да чувам…
Карън вдигна ръка.
— Беше грубо от моя страна. Съжалявам.
— Не — отвърна Кати и тръсна глава. — Трябва да ми кажете, ако не се отнасяме добре с вас. Толкова съжалявам. Извикайте мен, ако имате нужда от нещо по време на полета, става ли? Обикновено съм в задното кухненско помещение.
Карън изчака, докато стюардесата се отдалечи, после се наведе и отново закачи люлката на стойката пред себе си.
Гарт Абът излезе от малката тоалетна зад пилотската кабина и тихо отиде до близкото кухненско помещение, за да си налее кафе и да помисли. Забеляза някакво движение с периферното си зрение и погледна назад към салона. Улови погледа на Джуди Джаксън, а това беше последното, което искаше да му се случи в този момент.
Гарт познаваше Джуди прекалено добре, тъй като летеше с нея от години. „Тя мрази света без никаква ясна причина“, беше казал на един млад командир преди месец, когато тя се беше втурнала в пилотската кабина веднага след излитането и беше сдъвкала младежа за някаква въображаема грешка.
— Кой, по дяволите, кара този самолет? — беше попитал командирът с искрено объркване, след като тя беше излязла. — Знам, че да си граждански пилот в днешно време означава да не те уважават, но, за бога, Гарт! Тя ме нарече с някои много интересни думи.
— Трябва да се чувстваш поласкан — беше се изкикотил Гарт. — Тя обижда само хора, които харесва. Останалите от нас умират незабелязани на нейните полети. Без храна, без напитки, без капчица внимание.
— Може би е време някой да се оплаче.
— Много внимавай. Последният командир, който писа доклад против нея, трябваше да се бори да спасява кариерата си срещу изфабрикувано обвинение в сексуален тормоз. Поне ние бяхме сигурни, че е изфабрикувано.
— Наистина ли?
— Тя управлява салона, командире. Захапала го е като бултериер и всички сме се отказали да й го отнемем.
Джуди забеляза втория пилот в кухнята, махна му и тръгна към него.
„О, чудесно“ — помисли си Гарт, като се опитваше да реши дали компанията на Фил Найт не беше за предпочитане. Отново се сети за жена си, като изпита същия ужас и му се прииска просто да затвори очи и да се опита да дешифрира последния им разговор. Зад пилотската кабина имаше миниатюрно помещение за почивка на екипажа и той си беше помислил да пропълзи вътре, но вратата му се отваряше към пилотската кабина и Фил Найт със сигурност щеше да забележи.
— Можех аз да ти го донеса — обяви Джуди, като отметна косата си и с усмивка посочи чашата с кафе.
— О, всичко е наред. И без това исках да стана и да се поразтъпча.
Джуди леко премести тежестта от единия си крак на другия, а движението подчерта формата на ханша й под добре ушитата униформена пола. Не откъсна очи от неговите, като се питаше дали ще слязат надолу по тялото й. Вместо това видя как той отклони поглед към мокета, тавана… всичко друго, освен нея.
— Е, млади човече, изглеждаш ми разтревожен от нещо — каза тя с изненадващо нежен глас.
Гарт я погледна, защото неочакваните й думи предизвикаха любопитството му. Очите й бяха големи и изключително сини, без следа от подигравка.
— Хм… лични проблеми — успя да каже и мигновено се подразни от глупавия си отговор.
— Всичко е личен проблем — каза тя. — Бог ми е свидетел, цял живот се занимавам с тях. Затова винаги познавам кога някой е разтревожен. Знам, че нахалствам, но…
Джуди хвърли поглед към лявата му ръка и мигновено видя брачната халка, която не беше забелязала по-рано.
— Проблеми у дома?
Гарт неволно се усмихна и преглътна, като поклати глава.
— Какво? Не.
Той се опита да се засмее, но се получи по-скоро нещо като кашлица.
— Просто… ми се иска да бях на друго място, разбираш ли? Случвало ли ти се е?
— Общо взето през час — засмя се тя. — Добре дошъл в клуба.
Очите му отново срещнаха нейните за един изпълнен с неудобство миг. Винаги се притесняваше да гледа жените в очите. Беше толкова лично, толкова… интимно. Но Каръл ясно му беше обяснила защо жените не обичат мъже, които не могат да ги гледат в очите. „Или са непостоянни и на тях не може да се разчита — беше казала Каръл, — или просто не могат да откъснат очи от циците ти. И в двата случая не можеш да им вярваш.“
— Знам какво си мислиш — каза Джуди, а гласът й го върна в настоящето.
Гарт поклати глава и отново я погледна.