— Не те разбрах.
— За момент беше някъде другаде, нали?
Той кимна.
— Ами да… по-добре да си потърся друга работа, ако не се върна при Капитан Слън… а, при Фил.
Тя се усмихна, като още повече го обърка. Това ли беше бурето с барут, което беше виждал в действие? Жената със змийски език, по адрес на която беше злословил преди няколко минути? Как изведнъж стана толкова мила, толкова… женствена?
— Ще се видим по-късно — каза той, като се обърна към интеркома и цифровата ключалка.
— Разчитам на тебе — каза тя зад гърба му.
18
Анаполис, Мериленд
6:56 ч
Дейвид Бърд спря в началото на кей 18 и вдигна очи към ескадрилата от чайки, които бяха привлекли вниманието му с внезапния си хор от остри крясъци. За момент остана неподвижен, като наблюдаваше как без усилие се накланят и завиват в оранжевата светлина на утрото и следеше фините движения на крилете и опашката им с вниманието на опитен пилот, потънал в безкрайното удоволствие да разгадава тайните на летенето.
Утринният въздух бавно се затопляше. Вече беше пропит с букет от благоухания, които се издигаха като естествен парфюм от блестящите зелени води на пристанището. Лек бриз разроши косата му, когато затвори очи и вдиша смесеното ухание на солен въздух, кафяви водорасли и риба — удоволствие, което едва не беше развалено от внезапната атака на дизелови пари от близката яхта, която запали двигателя си.
Дейвид погледна часовника си. До седем часа оставаха две минути. Генерал Овърмайър го беше предупредил, че Джон Блейлок е непредвидим, странна смес от бохем и маниак по отношение на дисциплината, който често пристигаше на срещи на най-високо равнище с точност до секундата, облечен в измачкана униформа и с обувки, които не са лъскани от датата си на производство.
Дейвид пристъпи на палубата от тиково дърво и вдигна ръка, за да почука на вратата, но се изненада, защото тя внезапно се отвори. В пролуката се появи мъжко лице, което мълчаливо и подозрително се взря в посетителя.
— Здравейте — каза Дейвид.
Вратата се затръшна без отговор. Той отново вдигна ръка, за да почука, но тя се отвори широко и пред него се появи мъж с униформената шапка на полковник от ВВС, инкрустирана със светкавица — но облечен само с боксерки с Мики Маус.
— Полковник Блейлок? — попита Дейвид.
Високият над два метра Блейлок пресилено отдаде чест, преди да протегне ръка.
— Добре дошъл на борда, полковник Бърд. Оценявам хора, които идват точно навреме.
Блейлок се обърна и даде знак на Дейвид да го последва към кухнята. Дейвид пристъпи по пода, покрит с дъбови дъски, и затвори вратата зад гърба си. Джон Блейлок все още имаше гъста тъмна коса, почернели от слънцето лице и тяло и умерено шкембенце. Лицето му се отпусна в усмивка.
— Кафе? — попита Блейлок.
— Да. Само сметана, без захар.
— Разбрано. Дръпни си един стол ей там.
Дейвид се подчини, като наблюдаваше как Блейлок изпълнява сутрешния си ритуал по изваждането и смилането на кафе от кутия на „Старбъкс“, преди да зареди професионалната машина за еспресо, облицована с месинг и прекалено голяма за яхтата му.
Джон Блейлок свали шапката си и я плъзна по плота с една ръка. С другата се почеса по косматите гърди. Машината за еспресо очевидно беше център на вниманието в кухнята. Домакинът кимна към нея.
— Най-голямата ми страст — обясни той. — Не, чакай! Най-голямата ми страст след съществата от противоположния пол.
— Всички същества от противоположния пол ли? — ухили се Дейвид в отговор. — Или само тези от човешката раса?
Веждите на Джон Блейлок се повдигнаха неестествено високо.
— Ей, впечатлен съм! Пикльо от Пентагона с истинско чувство за хумор!
— Да се отбележи, че не съм пикльо от Пентагона — отвърна Дейвид.
— Да се отбележи — повтори Блейлок, — че се въздържам от отношения с женските представители на други раси освен човешката.
— Хубаво, защото според мен има точка в устава на ВВС, която го забранява.
— Аз не съм много по уставите — каза Блейлок, като присвиваше очи срещу циферблатите на машината за еспресо. — Аз съм запасняк. Запасняците по определение са подозрителни към уставите, обитателите на Пентагона или полковниците, които обикалят по доковете и търсят сведения.
— Сведения ли търся? — попита Дейвид.
Блейлок се ухили.