Выбрать главу

Вторият пилот хвърли поглед наляво, но Фил Найт беше забил нос в наръчника за управление, а последния път, когато му беше посочил нещо, командирът беше отговорил рязко и студено.

Гарт въздъхна нечуто и се премести малко по-напред към таблото, като почти опря брадичка на стъклото, и се заслуша в постоянното свистене на въздуха, който фучеше край тях с 81 процента от скоростта на звука.

— „Меридиън“ шест — обади се испанският диспечер с отегчен тон и силен акцент, — прехвърлете се на алжирския въздушен контрол, едно-две-шест-точка-пет.

Гарт натисна малкото ключе на щурвала, за да отговори:

— Разбрано, едно-две-шест-точка-пет. Buenos tardes.

Испанският диспечер се изключи, без да отговори, и Гарт смени честотата, преди отново да включи предавателя.

— Алжир, тук е „Меридиън“ шест. Височина на полета три-седем-нула.

— Разбрано, „Меридиън“ шест, височина на полета…

Останалите думи на диспечера внезапно бяха удавени от силен звън, който изпълни кабината и за момент накара Гарт да загуби ориентация. Някъде отляво светна червена светлина, но той беше седнал прекалено напред и не разбра веднага, че идва от една от пожарните ръчки на двигателите.

— Какво става? — извика Найт и блъсна наръчника от коленете си.

— Не знам… Чакай! Имаме предупреждение за пожар в четвърти двигател! — изкрещя Гарт, за да надвика шума, докато се протягаше да натисне бутона, с който се изключваше мощната аларма.

Фил се вторачи в него с широко отворени очи.

— Четвърти?

— Да. — Гарт погледна през десния прозорец, макар че трудно можеше да види външния двигател от пилотската кабина.

Вниманието му беше привлечено от рязко движение отляво и той долови как ръката на командира се стрелва към дросела на четвърти двигател и го премества на празни обороти. Самолетът веднага се люшна надясно, преди автопилотът да успее да компенсира.

— Фил… — започна Гарт, но дясната ръка на командира се стрелна този път към пожарната ръчка на четвърти двигател.

— Не! — чу се да изкрещява. — Не я дърпай!

Фил Найт ядосано изгледа помощника си.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „не я дърпай“? Има пожар!

Беше напълно шокиран от намесата на Гарт, но все пак спря.

— Не, няма. Това е фалшива тревога.

— Какви ги говориш, Абът?

— Този двигател вечно дава фалшива тревога за пожар, Фил. Всъщност няма нищо страшно.

Найт се колебаеше, като междувременно обираше луфта на щурвала наляво, за да компенсира загубата на реактивна сила от дясното крило.

— Откъде знаеш?

— Периодично прави така през последните три месеца — дава фалшиви тревоги за пожар. Докладвах ти още в Лондон, когато не можехме да стартираме двигателя. Помниш ли?

— Не си спомням да си ми казвал нищо за това.

— Казах ти! Бях точно тук и ти казах, че четвърти двигател дава фалшива тревога за пожар във въздуха, а механиците не могат да разберат защо, така че… неофициално караме с повредата.

— Няма значение. Предупреждението за пожар си е предупреждение за пожар.

— Фил, не го прави! В момента, в който спреш този двигател, ще трябва да кацнем аварийно. Чувал ли си за поддържащи индикации?

Фил Найт се обърна към втория пилот.

— Не смей да ми говориш снизходително, Абът.

— Не говоря така, Фил, просто…

— Аз съм командирът. Когато ми трябват проклетите ти съвети, ще ги поискам.

— Фил, компанията казва, че трябва да слушаш съветите ми. Виж проклетото табло.

Вторият пилот посочи към уредите на централното табло.

— Виждаш ли температурата на изгорелите газове? Нормална е. Притокът на гориво е нормален. Оборотите в минута са стабилни. Всичко е наред, освен индикатора за пожар.

Найт също гледаше уредите. „Обнадеждаващ знак“, заключи Гарт, като издърпа интеркома от поставката.

— Нека да се обадя в салона и да ги питам дали виждат нещо да гори.

Фил Найт кимна със стиснати челюсти, приковал очи в уредите.

След половин минута Гарт остави слушалката.

— Там не виждат нищо необичайно, Фил. Нито огън, нито дим. Нищо. Просто фалшива тревога.

Фил Найт объркано изгледа Гарт и внезапно се облегна назад.

— Не мога да летя така. Обяви извънредно положение, Абът. Помоли за незабавен коридор до — той хвърли поглед към бордовия компютър — Международно летище Алжир.