Ръцете на Джуди отново бяха на кръста й, а в гласа й се беше върнала твърдата нотка.
— Благодаря ви много, професор Бретсън.
Джени скръсти ръце и посрещна враждебния поглед на Джуди.
— Знаеш ли, Джаксън, не ме интересува дали ме харесваш, или не, но ако нещата тази вечер загрубеят, по-добре да сме в един отбор. А точно сега ми се струва, че дори не знаеш какво означава тази дума.
21
Кемп Дейвид, Мериленд
11:10 ч
Президентът на Съединените щати изхвърча от вратата на резиденцията в Кемп Дейвид, следван плътно от двама спортно облечени мъже. Движението им беше планирано, проследено и координирано от няколко екипа на секретните служби, разположени на територията на президентския курорт.
Дон Недърман, старши аналитик от ЦРУ, застана от дясната страна на президента, докато Райън Джейкъбс, заместник-директор на ФБР, закрачи от лявата.
— Много е красиво тук, нали? — попита президентът, като зави от алеята по една от пътеките нагоре в гората.
— Абсолютно — потвърди Райън Джейкъбс.
— Добре, докладвайте, момчета. И между другото — президентът заобиколи една дупка в пътя, пълна с вода, — оценявам факта, че и двамата се появихте толкова бързо. Леко ли мина полетът с хеликоптера?
— Абсолютно — пропя пак Джейкъбс.
— Нагоре — нареди президентът и посочи една стръмна алея, като хвърли косо поглед на двамата мъже.
Беше ги събрал в специален екип от съветници по въпросите на тероризма още преди месеци, за да филтрират всекидневната лавина от предупреждения от разузнаването и да търсят съобщения, които наистина имаха значение за лидера на свободния свят.
Изкачваха се с максимална скорост по един малък хълм и президентът леко се беше задъхал.
— Добре… Прочетох предупреждението от тази сутрин и също съм разтревожен. Пентагонът споделя ли тревогата ви?
— Да, сър.
— В крайна сметка те вдигат бойните тревоги.
— Говорим от името на всички, господин президент — отвърна Джейкъбс, като потисна нарастващото си раздразнение и желанието да напомни на президента, че си знае работата.
— Добре — заяви президентът. — Доколкото разбирам, наблюдаваме Централна Африка за някакъв летящ хамелеон… Как го казахте, троянски кон?
— Да, сър.
— Но от вашето съобщение разбрах, че разузнаването, което вие двамата представлявате, не приема заплахата за удар срещу Европа сериозно, защото смята, че целта трябва да е Северна Америка. Нали?
Двамата се спогледаха и кимнаха.
— Искам да се уверя, че ви разбирам правилно. Извършили сме два големи, привидно несвързани ареста през последната седмица на две различни места и вие смятате, че те не само са свързани, но са и постановка, която да ни прати по погрешна следа. Нали така?
Президентът изкачи едно малко възвишение и ускори ход.
— Да, сър — отвърна Райън Джейкъбс, като се бореше да не изостане.
Президентът внезапно спря и се обърна с ръце на кръста.
— Продължавайте.
Джейкъбс и Недърман спряха.
— Да, сър — отвърна Джейкъбс. — Според нас заплахата идва от някои от останалите терористични клетки на организацията, която, общо взето, разрушихме в Ирак миналата пролет. Разбира се, те са се заклели да отмъстят. Размахват саби и щитове, няма да се предадат до победата и прочее. Знаем, че тази група разполага с някакви сили, но не можем да ги намерим. Имат добро финансово осигуряване и смятаме, че се опитват да ни отвлекат вниманието. Но, без да искат, се издадоха, че планираната атака не е срещу нашите брегове, а срещу Европа. Обратното на това, което биха искали да мислим.
Президентът погледна двамата си съветници, после кимна към пътеката.
— Да вървим. Продължавай.
Райън Джейкъбс разказа за ареста в Канада: двама мъже бяха успели да вкарат дванайсетметрова яхта в пристанището на Халифакс и се бяха опитали да преминат митническата проверка с един тон пластичен експлозив, скрит в корпуса, заедно с почти петдесет килограма апаратура за производство на биологични оръжия.
— Мислех, че става дума за добра полицейска работа — подхвърли президентът през рамо. — Нали знаете, блестяща служителка с шесто чувство?
— И ние така си помислихме отначало — каза Джейкъбс, като се опитваше да не се задъха и се чудеше дали някога отново щеше да издържи физическите тестове на Академията на ФБР. — Смятам, че е трябвало да си помислим така. Уха! Може ли да забавите крачка, сър?