— Как сте? — попита Брайън.
— Боли — каза мъжът, като отвори очи. — Ще го преживея, но… Вие лекар ли сте?
— Да.
— Добре. Мога да дишам, човече, обаче боли. Сигурно съм счупил ребро.
Усилието накара мъжа да направи болезнена гримаса, докато Брайън го местеше и разтваряше ризата му, за да опипа внимателно гръдния му кош. Зад него се чуха още гласове, които допълниха историята на Джуди Джаксън и отвратителното й отношение.
— Детето добре ли е? — попита Брайън Карън Дейвидсън, която кимна и отпусна свитите си устни достатъчно, за да отговори.
— Да. Той я хвана във въздуха. Иначе щеше да падне на пода с главичката напред.
Брайън се опита да се съсредоточи. С облекчение откри, че няма следи от вътрешен кръвоизлив, сложно счупване или каквото и да е, което да изисква незабавното упражняване на професията му. След като се убеди, че пътникът е застанал възможно най-удобно, Брайън се изправи. Усети, че яростта на околните попива в него и се насочва право към Джуди Джаксън.
— Ще проверя как сте по-късно — каза той разсеяно и си запробива път напред.
Намери стълбичката и се качи горе, като вземаше по три стъпала наведнъж. Тримата мъже, които бяха преследвали Джаксън, бяха застанали нерешително до кухненското помещение. Докато приближаваше пилотската кабина, вратата на тоалетната се отвори и отвътре излезе един пилот с три нашивки на всяко рамо и съответното кисело изражение.
— Ей! Капитане! — излая Брайън.
Пилотът се обърна и вдигна ръка.
— Аз не съм командирът. Аз съм вторият пилот.
Брайън влезе в малката ниша и препречи пътя му към затворената врата.
— Имате ли представа какво става на този самолет?
Гари Абът изсумтя и завъртя очи.
— Да, сър, според мен имам ясна представа за това. Но не съм командир, така че не мога да го контролирам. Мога ли да попитам кой сте вие?
Нещо в гласа на втория пилот спря атаката на Брайън. Това беше врагът, но на едно по-дълбоко ниво Логан изпита внезапно чувство за съпричастност, което не можеше да обясни или локализира. Осъзна, че всъщност протяга ръка към втория пилот.
— Аз съм доктор Брайън Логан. Благодарение на вашата старша стюардеса долу е ранен човек. Току-що се погрижих за него. Има няколко пукнати ребра.
Брайън чу собствените си думи, премерени и спокойни, сякаш ги произнасяше някой друг. Искаше да крещи, да ръмжи и да размахва ръце, но ако този човек му беше съюзник…
Вторият пилот въздъхна и поклати глава.
— Бива си я тази жена. Какво точно е направила?
Брайън набързо му разказа, преди да посочи към затворената врата на пилотската кабина.
— Мисля, че се крие там вътре.
— Вероятно. Какво мога да направя за вас, докторе?
Брайън не беше очаквал този въпрос. За момент осъзна, че няма представа какво да отговори. Искаше неща, които никой не можеше да му даде. Искаше Дафни обратно. Но тъй като това беше невъзможно, искаше бясно отмъщение. Искаше да фалират заради това, което му бяха причинили… което бяха причинили на съпругата му, поправи се той. Искаше парите им, живота на компанията им, пълно и крайно обществено порицание. Искаше хората да се срамуват, че „Меридиън“ изобщо е била наричана „авиокомпания“. Искаше командирът, който беше убил Дафни, да бъде уволнен, преследван по съдебен път и напълно съсипан.
А тук имаше един вражески пилот, който го питаше какво иска.
Устата на Брайън се отвори два-три пъти, докато се опитваше да изплюе отровата, която горчеше в устата му.
— Докторе? — подкани го пилотът.
— Искам тази жена да се върне в салона и да се извини на всички.
Гарт остана напълно неподвижен няколко секунди, после закима.
— Разбрано.
— Няма нито един пътник в този самолет, на когото да не му е писнало от екипажа, особено от тази идиотка.
— Имате предвид Джаксън?
— Ако се казва така. И къде е тя сега? Крие се в пилотската кабина ли?
Гарт кимна.
— На практика да, макар че твърди, че е прекалено отвратена от пътниците, за да излезе.
— Тази кучка трябва да бъде уволнена — извика Брайън и отново посочи затворената врата, докато пилотът търкаше брадичката си. — Имате ли представа какво направи?
— Да, но командирът не знае това и… според мен трябва да го чуе лично от вас. — Гарт хвърли поглед към цифровата ключалка на вратата и отново погледна Брайън. — Докторе, бихте ли седнали на свободната седалка на първия ред в салона, моля. Не мога да разговарям с командира, ако някой друг стои тук.