— Ако запали — предаде той, — би трябвало да работи добре, освен ако отново не го спрем на голяма височина.
Последва едносричен отговор и Гарт махна на импровизирания си екип да затвори обтекателите. После Гарт слезе от джипа и направи знак на войниците да се отдалечат на безопасно разстояние.
— Добре — предаде той по радиото, — запали четвърти двигател.
Никога преди не беше заставал до двигател на „Боинг 747“ по време на запалване. Воят на турбините, които започваха да ускоряват оборотите си, беше впечатляващ и силен, а освен това се чуваше учестеното щракане на запалителните свещи, които изстрелваха искри през мъглата от керосин, преди пламъкът да лумне, а горещите газове да завъртят турбините още по-бързо и да ускорят огромния реактивен двигател до минималната му свободна мощност.
— Как са индикаторите? — извика Гарт в радиото, изпълнено с шумове.
Отговорът на Фил Найт не можеше да се чуе, но той видя как командирът вдигна палци зад стъклото на пилотската кабина.
— Добре, връщам се. Запали и другите три.
Вторият пилот се стрелна към колесника и люка. Мшира го очакваше, застанал сред няколко от войниците си.
— Имаме още едно малко допълнително задължение, господин втори пилот — каза генералът.
Гарт усети прилив на благодарност и протегна ръка към едрия мъж, който я пое с усмивка и тържествено я разтърси.
— Наистина оценявам помощта ви! — каза Гарт.
— Няма проблем — отвърна водачът на бунтовниците. — Но трябва да взема назаем аварийната ви надуваема пързалка.
Мшира се засмя, когато видя объркването на втория пилот.
— Само едната стига.
Гарт го изгледа. Усмивката на генерала беше почти ослепителна.
— Какво искате да кажете, сър?
— Моля, включете и надуйте една от аварийните пързалки. Ще ви кажа кога да я освободите. Ако го направите, ще ви пуснем да излетите.
„Става все по-странно“ — помисли си Гарт.
— Тук има река, нали разбирате — добави Мшира, — а от тези пързалки стават чудесни салове. Противникът ни не очаква да се измъкнем оттам.
— Добре. Разбирам — каза Гарт, като вдигна радиостанцията и натисна бутона. — Окей, Фил. Ето каква е работата. Ако направим още нещо за генерала, ще ни пусне да си вървим, но не и преди това.
Гарт му обясни искането за надуваемата пързалка, готов за съпротива, но Найт се съгласи незабавно:
— Давам нареждане — потвърди командирът.
— А, Фил. Най-добре провери таблиците, за да видиш дали можем да излетим при такава дължина на пистата.
— Вече го направих — отвърна Фил. — На косъм, но влизаме в границите. Когато се качиш, ще трябва да се подпишеш в бордовия дневник. Все пак това беше твоя идея.
Гарт пренебрегна заяждането и посочи на генерала лявата страна на самолета. Отгоре се отвори първата врата и изстреляният впечатляващ корпус от пластмаса и гума се напълни с въздух и почти незабавно се втвърди, за да се превърне в безопасна пързалка за евакуация седем метра над пистата.
— Много добре — каза Мшира.
Почти със същата скорост една от стюардесите дръпна ръчката за освобождаване и горната част на пързалката се отдели от вратата, която тя затвори.
Трима от войниците понесоха плячката си на бегом встрани от пистата, далеч от работещите двигатели.
— Можете да си тръгвате — каза Мшира. — Но не забравяйте, че от север към нас се приближава голяма армия на правителството и ако ви хванат в кръстосан огън, ще стане твърде късно.
— Изчезваме! — извика Гарт, като махна и вдигна радиостанцията до устата си. — Фил, чуваш ли ме?
Отговорът долетя незабавно:
— Да. Какво става, по дяволите?
— Можем да тръгваме. Качвам се обратно.
— Чакай! Трябва да останеш отвън, за да провериш дали съм на бетона. Трябва да дръпна няколко метра напред, за да завъртя колесника на носа. Не съм сигурен, че ще остане на пистата.
Гарт погледна към гумите на носовия колесник, осветени от няколко стари живачни лампи, които все още светеха до една от бараките на летището.
— Разбирам — каза по радиото. — И четирите двигателя ли работят?
— Да.
Гарт се затича към лявата страна на носа, достатъчно далеч, за да се вижда от пилотската кабина. Виждаше Мшира и хората му, които хукнаха обратно към автомобилите си и се отдалечиха към южната част на летището по-бързо, отколкото беше очаквал.