Фил долови как двигателите се напрягат и си спомни, че не е освободил ръчната спирачка. Протегна се към централното табло и рязко я освободи, като мигновено съжали, надявайки се да не е съборил някого в салона, когато големият самолет подскочи напред.
Резкият тласък отдели Гарт Абът от стълбичката, като го остави увиснал на дясната му ръка, докато боингът започваше ускорение за излитане и го влачеше след себе си. Лявата половина на тялото му се гърчеше от болка, а левият му крак беше безполезен и той закрещя за помощ. Подскачаше на десния си крак, като се опитваше отново да достигне стълбичката с лявата си ръка, но ускорението беше прекалено голямо и той губеше битката.
В електронния отсек над главата му Брайън се строполи върху рафта с радиото. Той протегна ръка да се хване някъде и пръстите му се затвориха около снопа жици, който се откъсна от една от черните кутии. Главата му се удари в стената. Чу как някой вика долу през рева на двигателите и се отблъсна напред, за да погледне през ръба навреме и да види как вторият пилот виси на една ръка. Брайън падна по корем и промуши лявата си ръка през един от рафтовете. В същия момент нещо удари стълбичката и той осъзна, че е куршум.
— Дръж се! — извика Брайън, окуражен от факта, че вторият пилот гледа нагоре.
Брайън се протегна и улови свободната му ръка, като го издърпа достатъчно нагоре, за да може Гарт да се качи на най-долното стъпало с десния си крак. Брайън видя, че левият му крак е облян в кръв. „Куршумът може би е разкъсал артерия“ — помисли си той. Трябваше да действа веднага, щом го издърпаше вътре.
В пилотската кабина Фил Найт погледна към скоростомера на колесника, който преминаваше шейсет възела.
„Когато достигна осемдесет, ще натисна реверса и ще ударя спирачките, ще обърна самолета в края на пистата и после ще излетя“ — каза си той.
Нова светлина привлече вниманието му върху аларменото табло и той се вторачи в нея достатъчно дълго, за да осъзнае, че става дума за долния люк на електронния отсек.
„Абът сигурно не е успял да го затвори както трябва“ — заключи той.
Вероятно щеше да угасне всеки момент.
„Седемдесет и пет, и… осемдесет.“
Фил прецени на око разстоянието до края на пистата, преди да натисне спирачките докрай.
Брайън тъкмо беше протегнал и двете си ръце надолу, за да издърпа Гарт Абът обратно през люка, когато поредица от страховити иззвънявания разтърсиха стълбичката. Той усети как вторият пилот подскача и пада и осъзна, че войниците са улучили и другия му крак. Човекът вече се държеше здраво и с двете си ръце, но краката му се влачеха по пистата и Брайън осъзна, че няма начин да успее да изтегли тялото му обратно.
— Дръж се! — извика на втория пилот, докато се отблъскваше назад от люка.
Грабна слушалката и за част от секундата изпита облекчение, когато чу шумове в пилотската кабина от другия край.
— Вторият пилот е прострелян! — изкрещя той. — Спри този проклет самолет!
Носът на боинга почти незабавно се наведе напред, когато командирът скочи на спирачките. Брайън усети как се включва реверса и видя как бетонът забавя движението си под люка. Той падна на колене, готов да се спусне по стълбичката и да стъпи на земята в момента, в който спрат.
Можеше да избута втория пилот нагоре, но трябваше да действа много бързо. Щеше да разполага с броени секунди.
— Дръж се! Той спира! — извика надолу, когато шумът започна да утихва.
— Простреляха ме! — изкрещя в отговор пилотът.
Брайън Логан вдигна глава и видя няколко лица, които надзъртаха отгоре. Извика да пратят още някого, за да му помогне, но в същия момент под него избухна нов залп от автоматичен огън и той усети как стълбичката се заклати.
Брайън погледна надолу и осъзна, че Абът вече не е там. Отново се спусна до люка, легна по корем и подаде глава. Откри втория пилот проснат на пистата на трийсетина метра зад забавящия ход самолет. Десетина души с камуфлажни униформи се затичаха към неподвижната фигура и я сграбчиха, за да я извлекат встрани.
„О, господи!“ — изохка Брайън. Безпомощността му го вбесяваше.
Боингът се въртеше наляво, за да се подготви за излитане.