Брайън се приготви да извика на капитана да спре, но от северната част на пистата се появиха още войници. Няколко от тях крещяха и тичаха право към стълбичката. Брайън стърчеше надолу с главата от люка, приковал очи в раненото тяло на втория пилот. Войниците го оставиха в края на пистата и вдигнаха оръжията си. Един от тях се прицели в главата на Брайън на по-малко от 15 метра.
Брайън отново се издърпа вътре и се опита да прибере стълбичката, но тя не помръдваше. Той осъзна, че някъде имаше резе и то не може да се затвори, докато не я прибереше.
Чу викове и тичащи стъпки, които се приближаваха, докато боингът уверено пое на запад и двигателите отново увеличиха мощността си. Насили се да се успокои и да разгледа горния край на стълбичката. Механизмът за освобождаване беше там и той го откри в момента, в който стъпките долу трополяха на броени метри. Натисна бутона и започна да издърпва стълбичката толкова бързо, колкото можеше, но един от войниците скочи на най-долното стъпало и отново я разтегна максимално. Мъжът хвърли оръжието си на най-близкия си другар и започна да се катери. Брайън забеляза една яркожълта метална кислородна бутилка в отсека. Войникът вече се издърпваше вътре, когато Брайън откачи резетата, които придържаха бутилката. Вдигна я, замахна с все сила и я стовари върху незащитената глава на войника.
Той се строполи на пистата. Още двама войници стигнаха до стълбичката, стиснали оръжията си. Боингът отново беше поел напред и двигателите ревяха.
Брайън още веднъж се прицели с кислородната бутилка и зачака, докато ускорението се опитваше да го избута назад. Чу ядосано ръмжене и видя зареден пистолет в отвора на отсека. Логан знаеше, че ще има само една възможност да ги спре.
Джуди Джаксън беше стиснала седалката на командира с побелели от напрежение кокалчета, когато той внезапно се обърна към нея.
— Иди долу да провериш дали онзи люк е затворен.
— Люк ли?
— В електронния отсек. Бързо!
Тя напусна пилотската кабина и слезе в салона, като насила гледаше пътниците в очите, докато вървеше към зеещата дупка в пода. Никога не беше знаела, че има такъв изход. Приклекна и се опита да погледне през лабиринта от оборудване.
— Дръпни се — нареди един от пътниците, който стоеше до люка. — Докторът е долу. Слезе след втория пилот.
Тя объркано вдигна очи, после отново се обърна към отвора и промуши главата и раменете си достатъчно навътре, за да погледне.
В слабата светлина, която се процеждаше в отсека, Джуди видя човешки силует, застанал на колене до люка, докато самолетът завиваше наляво сякаш безкрайно дълго. Двигателите отново започнаха да набират мощност и тя съзря човешка глава — явно на втория пилот, да се показва над ръба на люка. В същия момент мъжът долу замахна с някакъв тежък жълт предмет към нея с невероятна сила. Прозвуча рязък трясък, който тя чу от три метра разстояние.
Джуди ахна, когато разпозна атакуващия Логан. Биеше се с пилота, за да не му позволи да влезе! Тя чу как двигателите достигат пълна мощност и усети как самолетът се устремява напред. Внезапно Логан замахна отново, и отново. Ударите хвърляха искри, когато попаднеха на метал или достигнеха оголени жици.
След няколко секунди схватката приключи. Тя видя как Логан издърпа стълбичката и затваря люка.
„Боже господи!“ — помисли си Джуди, скочи на крака и се заоглежда като обезумяла. Срещна погледите на двама от мъжете, които ядосано я бяха последвали към пилотската кабина едва преди няколко часа.
— Този… този доктор току-що изхвърли втория пилот от самолета. Мисля, че го уби!
— Какво? — попита невярващо единият.
— Там долу — каза Джуди, като дишаше учестено. — Видях… видях как удря втория пилот по главата, когато той се опита да се качи! Бързо! Моля ви! Помогнете ми да затворя люка и застанете върху него, за да не може да влезе!
— Какво? Да заключим човека вътре? Няма да стане, по дяволите — възкликна другият.
Тя отново падна на колене и започна сама да затваря люка, но я дръпнаха встрани.
— Остави го на мира, проклета жено.
Тя хукна към интеркома. Ръцете й силно трепереха, докато ускорението от излитащия самолет я буташе към задната част на кухненското помещение.
— Какво става, Джуди? — попита Синди. Самата тя дишаше тежко, седнала в съседната сгъваема седалка.
— Оставяме… втория пилот навън — каза объркано Джуди. — Мисля, че докторът го уби.