— Съгласна съм — каза Сандра Колингс. — Ще се обадим и ще проверим какво става при вас след десет минути. И, Крис, още нещо, което трябва да знаеш.
— Давай.
— Обадихме се на Джордж Зофел, за да го извикаме. Познаваш ли Джордж?
— Не, не мисля.
— Той е най-добрият ни специалист по сценария „Троянски кон“. Просто за всеки случай, ако това започне да прилича на заплаха за Европа.
Една от жените в залата заговори в момента, в който Крис затвори.
— Тя има основания. Няма пътници, няма комуникация по радиото, има мъртъв втори пилот, така че всичко, което ни трябва, е пилот, който работи за терористите, и имаме летяща бомба.
— Да, но дали е възможно едно излитане без пътници да е резултат от вземане на заложници? Това ми се струва доста пресилено.
— Не е резултат. А част от плана. Познавам методите на Мшира — намеси се един от мъжете. — Той обожава преплитането на сделките. Да речем, че някоя група му предлага план. Имат добре платен пилот изменник, който изкуствено ще създаде нужда от аварийно кацане в Централна Африка. Ако хората на Мшира са готови да вземат пътниците за заложници и да помогнат за натоварването на самолета с някакво оръжие за масово унищожение, и двамата печелят. Той получава козове за преговорите под формата на заложници, а те получават самолет с валиден номер на полета, който да използват като летяща бомба. А ние получаваме троянски кон.
— Да, но, за бога, по този начин той си слага врата на дръвника и обявява война на САЩ и света, като подпомага терористичен акт! Човекът иска да управлява Нигерия и да бъде приет в международната общност, а не да се превърне в нов Саддам Хюсеин.
— Почакайте минутка — каза Крис. — Не забравяйте, че в момента този самолет отива към Кейптаун. Обявената тревога засяга само Европа.
— Засега лети на юг — беше отговорът. — Засега имаме мистериозна ситуация. Но ако обърне на север, ще имаме троянски кон.
„Меридиън“ 6, в полет
21:25 ч
Взаимно противоречащите си слухове, че вторият пилот е бил убит и тялото му е било захвърлено или оставено на пистата, се разпространиха сред шокираните пътници като пожар в прерията.
Стюардесите стояха по-далеч от Брайън Логан и групата около него. След като Джуди Джаксън не разказа на екипажа си какво е видяла, те нямаха представа на кого да вярват. Синди и Кати бяха подслушали част от думите на Брайън Логан, когато той излезе от електронния отсек, и се бяха скрили в кухненското помещение на първа класа, за да й се обадят в пилотската кабина.
— Какво искате? — беше отвърнала безизразно Джуди.
— Какво искаме ли? Джуди, какво ще кажеш за малко инструкции? Какво става, за бога?
— Този доктор преби втория пилот до смърт и избута тялото му навън, преди да излетим — отговори Джуди. — Не трябва да му позволяваме да нападне командира.
— Докторът ли?
— Да.
— Но… сега той разказва на всички, че командирът го е направил. Оставил е Гарт на пистата, искам да кажа.
— Видях как го удари! — отсече старшата стюардеса.
— Джуди, той обясни, че се е бил с войниците, които са се опитвали да се качат на борда. Смята, че капитанът иска да се самоубие.
— Глупости. Нищо му няма.
Настъпи мълчание. После Синди проговори:
— Е, какво да правим, Джуди?
— Не му давайте да влиза в пилотската кабина. Предполага се, че тя не може да се разбие, но въпреки това командирът ме накара да я пазя с една брадва. Намерете някакви мъже, не знам, и го хванете. Имаме белезници в склада. Обадете ми се, когато го арестувате.
Връзката прекъсна. Трите жени се спогледаха. Какво да правят?
— Добре, на кого ще вярваме? — попита Синди след няколко мига.
— Нямам представа — поклати глава Ел.
Брайън тършуваше в отделенията за багаж над главите на пътниците. Накрая откри мегафон на батерии, издърпа го и пристъпи към предната част на салона. Зад него застанаха осем мъже и две жени. Брайън включи мегафона и звукът незабавно привлече вниманието на всички.
Приятели, говори доктор Брайън Логан. Знам, че чувате различни версии за онова, което се случи, и просто искам да… ами… да ви разкажа какво стана наистина и какво става в момента. Повечето от вас вече знаят, че нашият втори пилот излезе на пистата през един люк. Това, което не знаете, е, че го застреляха, докато се опитваше да се качи обратно, а командирът просто… го остави там навън да умре. Аз бях в отсека и се опитвах да му помогна да се качи. В един момент се обадих в кабината и помолих командира да спре самолета, но той не пожела. Този човек е изгубил контрол върху себе си. Иска да се самоубие. Друго нещо, което не знаете, е, че вторият пилот цял ден се е опитвал да го възпре. Той ми го каза, преди да слезе да провери измисленото твърдение на командира, че същият двигател, заради който направихме аварийно кацане, отново е повреден. Казваше се Гарт. Оставихме го там долу, прострелян в двата крака, за да умре от загуба на кръв.