— Нямам избор — отвърна Джуди, като й докладва за задачата си с брадвата, която я беше освободила от останалите й професионални задължения.
— Тогава и аз нямам избор — отвърна Джени. — Аз съм следващата по старшинство и поемам контрол върху този екипаж. Стой си горе и изгний, не ми пука.
— Върви по дяволите, Бретсън.
Джени затръшна слушалката и се обърна, за да види Синди Симънс, която я гледаше с широко отворени очи.
— Къде са другите момичета? — попита Джени.
Синди вдигна ръце.
— Крият се, общо взето.
— Това беше дотук. Аз поемам нещата. Имаш ли възражения?
Синди завъртя очи.
— Ти какво, шегуваш ли се? Знаеш ли какво облекчение е някой да ни каже какво да правим и да помогне?
— Доведи Ел и останалите, за да поговорим. И да проверят колко храна и напитки имаме в склада, преди да дойдат. Окей?
— Окей!
Синди се изстреля към дъното на салона, докато Джени проверяваше количките и рафтовете и се опитваше да прецени какво им беше останало. Много по-лесно е да се бунтуваш, когато си гладен, жаден, уплашен и обиден, каквито бяха повечето пътници на „Меридиън“, помисли си тя. Ужасният полет от Чикаго със сигурност не беше изключение, но това… това вече излизаше извън всякакви рамки. Един пилот бе загинал, един пътник беше ранен. Тя вече не мислеше за отговорността пред закона. Тук имаше хора, които се опитваха да накарат останалите да постъпят глупаво с командира, който наистина беше изложил живота им на опасност.
Джени надзърна зад завесата и се опита да прецени състоянието на пътниците. Не чу как Робърт Макнотън се доближава, докато той не я докосна по рамото. Тя подскочи.
— О! Извинете.
— Запознахме се по-рано, мис Бретсън, но все още не съм сигурен дали сте част от този екипаж.
— Да. — Тя му разказа за сблъсъка си със старшата стюардеса и оттеглянето й в пилотската кабина. — Аз поех командването на стюардесите.
— Добре. Бих казал, че имаме извънреден случай.
— Мистър Макнотън, трябва да ви задам един много директен въпрос, тъй като вие… също разговаряхте с доктор Логан.
— Разбира се.
— Какво мислите за него?
Робърт Макнотън изучаваше лицето й в продължение на няколко секунди, докато формулира отговора си:
— Много добре. Две неща. Доктор Логан поначало мрази тази авиокомпания, доколкото разбирам, със сериозни основания, и се качи на борда много ядосан.
Джени кимна.
— Чух за съпругата и детето му.
— Следователно — продължи Робърт — от него може да се очаква да преувеличава всички неприятности.
— И аз така си помислих — каза тя.
— Но… също така е ясно, че нашият странен командир наистина е изоставил втория си пилот, очевидно съзнателно. И е много ясно, че се намираме в тежка и опасна ситуация, а докторът вероятно е прав и имаме работа или с изключително некомпетентен пилот, или със самоубиец. И в двата случая не можем да си позволим да не правим нищо и да чакаме следващите му действия.
Джени поклати глава.
— Не вярвам в теорията за самоубиеца.
— Логан има основания — добави Робърт. — Просто трябва да намерим квалифициран пилот, който да го наблюдава. Струва ми се удачно решение, не мислите ли?
Джени се поколеба и кимна.
— В разумни граници.
— Разбира се.
— Но… не можем да притиснем командира и да рискуваме той да направи нещо необмислено в отговор — каза тя.
— Като например да кацне по средата на престрелка в гражданска война?
Робърт остави думите си да висят във въздуха, като гледаше как Джени преглъща и поглежда встрани.
— Разбрах довода ви.
— Трябва да ви кажа, че с изключение на вас и една-две стюардеси това е най-ужасният екипаж, с който съм имал нещастието да летя. Особено мис Джаксън. Надявам се, че не ви обиждам.
— Не — отвърна тя. — И сте прав за обслужването и решенията на командира.
— Още нещо. Ако добрият доктор се върне с празни ръце, остава фактът, че самият аз съм пилот, въпреки че нямам квалификация за нещо толкова голямо.
— Кой е най-големият самолет, който можете да управлявате?
Тя забеляза кратка усмивка, преди той да отговори:
— Боинг седем-три-седем.
Радиоуредбата меко иззвъня два пъти и Джени се обърна да погледне светлината. В същото време някой извика. Тя разтвори завесите и видя дребен плешив мъж, който сочеше към един от прозорците. Зад него беше Брайън Логан.