— Виждате ли? Завиваме — извика мъжът.
Джени пристъпи към тях, докато няколко други пътници се залепиха за прозорците и се помъчиха да видят онова, което беше привлякло вниманието им.
— Къде? — попита Брайън Логан.
— Ето там. Виждате ли това съзвездие с форма на латинско W? Вижте как се движи наляво. Завиваме много бавно, но той вече е сменил курса с повече от деветдесет градуса. Касиопея беше точно над лявото крило, когато започна.
Брайън кимна, обърна се с пепеляво лице и видя Джени на пътя си.
— Отместете се, моля — каза той.
— Какъв е проблемът, докторе? — попита тя, без да помръдне.
Брайън я изгледа въпросително в продължение на няколко мига, преди да отговори:
— Той променя курса. Трябва да летим на юг.
Тя си пое дълбоко въздух и погледна през рамо към Робърт Макнотън, който мълчаливо наблюдаваше сцената, после отново се обърна към Брайън.
— Какво смятате да правите?
— Ще се обадя на копелето и ще го питам какви ги върши — отвърна Брайън, като внимателно я отмести встрани и се запъти към същия интерком, който беше използвал преди.
Джени не се опита да го спре.
Той набра кода на пилотската кабина.
Фил Найт вдигна слушалката и изръмжа:
— Какво?
— Какво правиш, по дяволите? — каза рязко Брайън.
— Трябва… да заобиколя една гръмотевична буря.
— Навън не се вижда нищо освен звезди.
— Ти нямаш радар. Аз имам, виждам гръмотевични бури и нямам намерение да минавам през тях.
— Завой на деветдесет градуса, за да избегнеш лошо време? Това звучи доста драстично. Сега летиш право на изток.
— Така се прави над Африка. Затваряй.
— Разбери, капитане — каза Брайън, като осъзнаваше, че Джени Бретсън стои до него и внимателно слуша всяка дума. — Тук отзад има няколко души, които могат да се ориентират по звездите, и те във всеки момент ще знаят накъде се движим. Ако не се върнем на курса към Кейптаун много бързо, ще се качим при теб.
— И аз ще ти надупча главата, Логан, ако се опиташ да отвориш тази врата. Разбра ли? — отвърна Фил, но връзката вече беше прекъсната от другия край.
Той поседя мълчаливо известно време, като се опитваше да си припомни някои от номерата, които други екипажи бяха използвали срещу терористи. Един трик го беше впечатлил като особено хитър. Може би щеше да успее да го използва. В крайна сметка беше отвлечен, нали? Логан ясно му беше заявил това по интеркома, а сега имаха новата версия, която записваше всички обаждания по радиото, разговорите по интеркома и дрънкането в пилотската кабина по време на целия полет, а не само през последните трийсет минути.
„Записаното е достатъчно да го вкара в газовата камера“ — каза си Фил, като вдигна очи към таблото над главата си и повтори стъпките, които трябваше да предприеме. Щеше да има сериозен физически риск за пътниците, но не бяха ли те виновни за това в края на краищата? Да, заключи той. Имаше пълното право да поеме този риск.
— Джуди? — каза остро Фил.
— Да?
Отговорът й беше предпазлив. Трябваше да я принуди да действа.
— Ще прекратим този бунт веднага.
34
НРС, Шантили, Вирджиния
16:20 ч
Дейвид Бърд поздрави секретаря във фоайето и си закачи пропуска. Младият мъж му направи знак да го последва. Скоростното шофиране до международно летище „Рейгън“ и също толкова бързият полет с хеликоптер до Шантили бяха изострили любопитството му до крайност.
След като прекосиха няколко коридора, секретарят го въведе в голяма зала, която много приличаше на онази, която беше видял по-рано. Трима аналитици от НРС, включително и Джордж Зофел, седяха пред кръглото табло, приведени над компютърните клавиатури. Дейвид забеляза Джон Блейлок, седнал зад голямо бюро на второ ниво, и му помаха. Блейлок показа на Дейвид стола до себе си и му предложи същите леки слушалки, които носеха останалите, заедно с прошепнатата информация, че тече интензивна дискусия с екип на ЦРУ в Лангли.
Джон нагласи няколко ключа пред себе си и дълбокият му глас внезапно избумтя в ушите на Дейвид:
— Чуваш ли ме?
— Да — отвърна Дейвид, като посочи с глава към останалите.
— Те не могат да ни чуят, когато разговаряме по частен канал — каза Джон. — Жената до Джордж Зофел е Сандра Колингс. Другия не го познавам.