35
„Меридиън“ 6, в полет
22:35
Джени Бретсън вдигна микрофона към устата си. Синди я наблюдаваше уплашено. Над триста натъпкани, уморени и ядосани пътници вече ненавиждаха командира и екипажа. Общата атмосфера се влошаваше, а Брайън Логан беше катализаторът на омразата, докато вървеше напред-назад и отговаряше на въпроси за втория пилот, командира и загубата на съпругата си, убита от същата зла авиокомпания.
Джени си пое дълбоко въздух и се насили да набере кода на уредбата. Беше време за действие, но рискът, който се канеше да поеме, беше безпрецедентен и опасен. Шумът от оживелите колони предизвика обичайното раздвижване. Разговорите спряха и главите се обърнаха нагоре.
Драги пътници, моля за вниманието ви. Моля да ме изслушате.
Усети учестеното биене на сърцето си и си представи яростната реакция на „Меридиън“ през следващата седмица, когато чуят записа от пилотската кабина. „Дотук с кариерата ми в авиолиниите“ — помисли си тя.
Този екипаж е поет от нова старша стюардеса, това съм аз, и нещата ще тръгнат много по-добре. Казвам се Джени Бретсън. Като пасивен член на екипажа, просто пътувам до Кейптаун, но поради създалите се обстоятелства и начина, по който предишната старша стюардеса ви обиждаше, манипулираше и лъжеше още от първото закъснение в Лондон, най-сетне достигнах до заключението, че не мога повече да се примирявам с това. Вероятно ще бъда уволнена, но ще заместя мис Джаксън на поста й. Тя е невъзпитаната стюардеса, която някои от вас подгониха преди известно време.
В салона настана вълнение. Все повече очи директно се насочваха към нея, но никой не мърмореше или не се движеше в нейната посока.
Добре. Вижте… аз съм толкова отвратена, колкото и вие, и също толкова уплашена. Не разбирам какво се случи днес, не и по-добре от вас. Но ви моля да ми повярвате, когато твърдя, че вашите стюардеси не са виновни. Ние не сме ваши врагове. С изключение на Джуди Джаксън, разбира се. В действителност вашите стюардеси получиха нареждане от нея да не ви сервират вода, кафе и храна, освен ако тя не разреши, и бяха заплашени с уволнение, ако не се подчинят. Сега аз отговарям за пътниците и ние ще направим всичко възможно за вашия комфорт, като ви сервираме всички напитки, с които разполагаме, и всички закуски, които успеем да открием. И ще се опитаме да си възвърнем контрола върху този командир.
Вярно е, че никой от нас не разбира какво се случи с Гарт Абът, втория пилот, или причината, поради която бе оставен на пистата. Не разбираме действията на командира по време на този полет. Но аз имам една голяма, голяма молба към вас. Знам, че някои открито обсъждат възможността да проникнат в пилотската кабина. Моля ви… независимо колко сте ядосани… дори не си помисляйте да разбивате тази врата. Всички искаме да живеем, а схватката с единствения пилот на самолет във въздуха може да е фатална за всички ни, дори ако не споменаваме факта, че командирът все още по закон контролира този самолет и всеки опит за проникване в кабината би бил престъпление.
Имам и друга голяма молба. Моля ви, опитайте се да останете по местата си със закопчани предпазни колани. В замяна ви обещавам, че стюардесите няма да ви лъжат за нищо и ще направим каквото е по силите ни да се чувствате удобно, докато слезем от този самолет.
— Разбираме, че ни съчувстваш, Джени — извика един мъжки глас от дъното на салона. — Но на наша страна ли си?
Джени отново вдигна микрофона и се поколеба, преди да отговори, като обмисляше последствията от различните възможни отговори. Реши, че в крайна сметка е по-добре да се опита да бъде техен съюзник, за да ги успокои. Беше най-добрата възможност да въведе някакъв ред.
Поведението на командира не съответства на принципите на авиокомпанията ни. Така че да, с вас съм. Но сега трябва да бъдем много внимателни в действията си, защото ситуацията е много опасна. И все пак да, моят екипаж и аз сме на ваша страна.
Мъжът, който беше извикал, се изправи и започна бавно да ръкопляска, докато постепенно и други се присъединиха към него. В крайна сметка повечето от пътниците бяха на крака и аплодираха.
Джени им кимна, докато оставяше микрофона. С радост видя как почти всички седнаха на местата си и посегнаха към предпазните колани. Зачуди се дали командирът слуша от пилотската кабина. Фактът, че вече беше решила да се съюзи с пътниците и така да ги контролира заедно с останалите стюардеси, може би щеше да спаси кариерата й от неизбежния гняв на „Меридиън“. Но все пак бе поела голям риск. Не че имаше друг избор. Досега никой освен Брайън Логан не беше предвождал пътниците.