— Какво е станало? Уловили са неутронно излъчване на самолета?
— Не точно, сър. Само няколко импулса, които биха могли да идват от нещо на борда. С други думи, все още не са уверени, но не е невъзможно на самолета да има ядрено оръжие. Разузнаването също така докладва, че няма данни за радиоактивно излъчване на нигерийското летище. Но пък и там може да е имало добър екран.
— Искам потвърждение — отвърна Сандерсън. — Възможно е да пренасят антракс или нещо химическо.
— Лангли препоръчва незабавно да докладваме на президента — продължи директорът.
Адмиралът откъсна очи от документите пред себе си.
— И какво да му поискаме?
— Разрешение да вдигнем НАТО и Обединените сили в Европа по тревога, както и израелците, ако самолетът внезапно завие надясно, и разрешение за Държавния департамент да се свърже с всички, които се намират по вероятния маршрут.
Сандерсън отново погледна един от докладите.
— Тук се казва, че доктор Мшира вече е отправил искане за откуп. Какво ще прави Нигерия?
— Ще чакат да видят дали ще им дадем парите. В противен случай ще чакат да видят какво ще поиска от армията им. Първият срок — за парите — изтича след няколко минути.
— Какво смятат от Пентагона?
— Засега седят и чакат, адмирале, но са вдигнали по тревога Седми флот. Ако ни потрябват…
Сандерсън отново вдигна очи и се усмихна.
— Добре. Може и да ни потрябват. Там е „Ентърпрайз“, заедно с „Айзенхауер“ и… забравил съм другите.
— След като човек е бил началник-щаб на ВМС, винаги…
— Има си хас — отвърна Сандерсън, като плъзна докладите обратно през масата. — Много добре. Къде е самолетът на президента в момента?
— Близо до Демойн. Президентът разговаря по телефона със съпругата си.
— Прекъснете ги, свържете ни и накарайте Пентагона да е готов да докладва незабавно. Нали знаеш, че винаги първо ме пита каква е гледната точка на Пентагона? Е, ако ще сваляме американски „Боинг 747“ над Средиземно море, искам всички да са наясно с подробностите от самото начало.
Директорът се поколеба, очевидно неподготвен за такава перспектива.
— Мислите ли… че ще се наложи?
Уилям Сандерсън се изправи и отиде до масичката в ъгъла да си налее кафе. Погледна през рамо.
— Ако не можем да бъдем стопроцентово сигурни, че не са заплаха, може да нямаме избор. Вече е дал постоянно разрешение да сваляме граждански самолети над територията на САЩ, ако е необходимо. Но този път поне няма да се тревожим за пътници на борда, както с онзи полет на „Куантъм“ преди няколко години.
НРС, Шантили, Вирджиния
16:45 ч
Джордж Зофел се завъртя на стола си, за да погледне Джон Блейлок в очите. Посочи към главния екран, където призрачно белият боинг бълваше светли ивици от четирите си двигателя.
— Какво мислиш, Джон? Това, което видяхме току-що, превъртане през крило ли беше?
Джон Блейлок енергично кимна.
— Да, и мога да ти кажа, че никой нормален граждански пилот не би го направил с „Боинг 747“, нито би започнал да завива под толкова остри ъгли. Който и да пилотира този самолет, той не е от момчетата на „Меридиън“. Тази маневра ми показа много повече от всички снимки на убити пилоти на пистата или исканията на Мшира за откуп.
— Ти си пилотирал „Боинг 747“, нали?
— Повече години, отколкото бих си признал — отвърна Джон. — Можеш да го превъртиш през крило. Няма проблем. Просто никой от нас не би го направил доброволно.
Дейвид Бърд се наведе напред, като внимателно наблюдаваше Зофел и Блейлок с вдигнат пръст.
— Искате ли да коментирате нещо, полковник? — попита Сандра Колингс.