— Ами… аз съм просто наблюдател, но нещо наистина ме тревожи.
— Продължавайте.
— Ами, първо… ако на този самолет наистина има бунт на пътниците? Дали превъртането през крило е толкова немислима маневра, ако на борда се води битка? Спомнете си, че в деня на атаките срещу Ню Йорк и Пентагона имаше група смели пътници, които се биха с похитителите в пилотската кабина и свалиха самолета.
— Трудно е да имаш пътнически бунт, когато нямаш пътници, полковник — отвърна Сандра, като посочи към един стопкадър, на който се виждаше лагерът на генерал Мшира и многозначителната колона автобуси пред него.
Дейвид въздъхна, като отново огледа снимката, преди да срещне погледа на Сандра.
— Това е вярно, но… не съм напълно сигурен, че всички са слезли. Вижте, ако Мшира е сключил някаква сделка с групата X, очевидно е, че те не са искали просто да откраднат „Боинг 747“, който много трудно ще скриеш. Така че каква е била целта им?
— Най-очевидната причина е това, което подозираме — отговори Сандра. — Да използват обикновения граждански полет и извънредната ситуация, за да пренесат оръжие. Отлична идея, а те дори са я доразвили, защото сега на борда имаме извънредна ситуация и самотен, нещастен командир, който се бори с нея и търси място, където да кацне.
— Чакайте малко. — Дейвид посочи екрана. — На този монитор имаме визуално потвърждение, че пътниците са слезли от самолета. Нали?
— Да — отвърна Зофел.
— Ако планът на генерал Мшира е бил да свали пътниците и екипажа и да ги държи за откуп, със сигурност партньорите му от групата X щяха да знаят, че той ще го направи. В крайна сметка това е неговата печалба от сделката — да използва заложници, за да изкопчи отстъпки и пари от Нигерия. Следователно групата X е знаела, че в един момент Мшира ще каже на целия свят, че в току-що откраднатия от тях самолет няма никой освен пилотите. И така, групата X изпраща внимателно обмислено писмено комюнике за аварийна ситуация, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от собствените си пътници — съгласен съм, че това е интелигентно и безпрецедентно решение. Но в същия момент това твърдение напълно се дискредитира от твърденията на Мшира, че на борда няма пътници! Така че… защо групата X ще планира собствения си провал?
— Кой казва, че е провал? — попита Джордж Зофел. — Привлякоха цялото ни внимание.
— Да, но ние на какво да повярваме? Виждате ли, нещо в логиката ни куца.
От известно време Джон Блейлок се усмихваше мълчаливо, но сега започна да се кикоти и Дейвид се обърна към него с леко раздразнение.
— Какво има, Джон?
Джон поклати глава.
— Извинявай… не се смея на теб, Дейви… а на генерал Мшира. Всъщност доктор Мшира.
— Не разбирам — отвърна Дейвид, като се бореше с раздразнението си от самодоволството на по-възрастния полковник. — В смисъл, аз наистина съм абсолютно зелен в областта на международното разузнаване, но логиката си е логика.
Джон Блейлок сведе очи и се прокашля, а усмивката и кикотът изчезнаха.
— Аз познавам биографията и квалификацията на този човек. Докторът е майстор на двойната игра и е прекалено интелигентен, за да стане враг на САЩ по време на война. Така че какво прави? В този случай съм готов да заложа бомбардировач В-1, че е надхитрил и прекарал групата X, а освен това ви гарантирам, че те още не го знаят.
— Добре, наистина започвам да се обърквам — каза Дейвид.
— И аз — вметна Джордж Зофел със суха усмивка. — Ти нямаш собствен В-1, нали, Джон?
— Естествено, че имам — отвърна светкавично Блейлок. — Чудесно построен миниатюрен модел, който държа на бюрото си.
Той стана и се изправи в пълния си ръст, като кимна към екрана, на който се виждаше как боингът продължава да лети на север.
— Хитър план, колеги — продължи Джон. — Групата X, както ги наричате, планира да използва този боинг за разпространяване на биологично оръжие или за ядрена бомба над центъра на някой европейски град. По-вероятно да е биологично. Пилотите вероятно не са самоубийци. Вероятно дори не знаят какво пренасят или какво ще стане. Но за да изпълнят мисията, те трябва да се скрият зад илюзията, която се постараха да създадат, че пътниците се бунтуват и в пилотската кабина се е барикадирал командир, подкрепян от самотна стюардеса. Мшира несъмнено се е заклел на групата X, когато е сключвал сделката, че ще изчака да си пуснат антракса или да взривят бомбата, преди да отправи искания за откуп към Нигерия и да разбие илюзията, че пътниците все още са на борда. Така или иначе, след това групата X няма да се интересува къде са били пътниците или къде са в момента. Мисията им ще бъде изпълнена. Съединените щати обаче, които ще скърбят или за загубата на няколко милиона човешки живота, или за предстоящата епидемия, която ще обхване също толкова, ще бъдат невероятно облекчени, когато открият, че поне тристате пътници на „Меридиън“ са все още живи в Нигерия. Доколкото познавам правителството, ще платим всичко, за да си ги върнем. Така Мшира си получава парите, пътниците остават живи, а групата X успява да избие няколко милиона души в Рим, Женева или Лондон. После се покрива светкавично, като сочи с пръст към Багдад или Техеран и се надява, че ще бомбардираме до дупка някой цивилен град и ще навредим на международната си коалиция срещу тероризма. Това обяснява сделката, която е сключил Мшира.