Джон закрачи покрай стената, като театрално жестикулираше.
— Но!
— Знаех си, че ще има „но“ — обади се Сандра, като намигна на Дейвид. — С Джон Блейлок винаги има „но“.
— Бъдете така добра да не прекъсвате по-възрастните, млада госпожо — намеси се Джон, като й намигна и вдигна показалец, за да си върне думата. — Но — продължи той — нашият хитър доктор Мшира има един недостатък, който засега не му е навредил. Той е лечител! Лекар. Човек с хипократова клетва и задачата да спаси народа си. В действителност той не обича да убива, въпреки че е добър в това. Но най-вече е добър актьор, както и военен стратег. Успя да си изгради ужасна, стряскаща репутация, като същевременно пощадяваше максимално голям брой хора по време на гражданската война, която започна преди осем години. Но ако се стигне до унищожаването на Лондон, Женева или Париж, той няма да е въодушевен, защото по една случайност човекът обича тези градове и Европа изобщо.
— Тоест… — каза Дейвид.
— Тоест той идеално знае какво планира групата X и нарочно е обявил исканията си към нигерийското правителство по-рано, защото е знаел, че ще разберем и ще се заемем със случая на минутата. Знаел е, че ще се досетим, че боингът е летяща заплаха, много преди да стигне южните брегове на Средиземно море.
— Има и още едно несъответствие, Джон — вметна Джордж Зофел. — Откъде изобщо намериха този самолет? Как успяха да накарат двама граждански пилоти да се приземят на забутано летище като Катсина, за бога?
— Това е очевидно, Джордж. Или са предизвикали някаква техническа неизправност, която да се прояви в точния момент над Нигерия, или са използвали някой от пленените си нигерийски изтребители, за да прострелят двигателя. И вероятно са имали мощен радиопредавател на земята, който да заглуши въздушния контрол на Нигерия и да ги насочи към Катсина. Във всеки случай пилотите на „Меридиън“ е трябвало да бъдат ликвидирани на пистата, въпреки че Мшира и групата X се прецакаха, като не отчетоха съществуването на нашите спътници.
Джордж Зофел кимна.
— В по-голямата част от историята ти има смисъл. Може би във всичко.
— И така, благодарение на учтивото съдействие на доктор генерал Жан Мшира можем спокойно да свалим празния „Боинг 747“ в момента, в който започне да лети над водата, така че по някакъв извратен начин Мшира ни е съюзник. А аз — добави Джон Блейлок, като разпери ръце и леко се поклони — завършвам изложението си. Благодаря ви за вниманието.
Джордж Зофел и Сандра Колингс се засмяха и изръкопляскаха. Дейвид Бърд се присъедини, смаян от блестящия план. Но нещо неясно и неоформено продължи да драска по задната врата на ума му.
— Затова ми плащат големите пари — каза Джон, като се наслаждаваше на момента, — макар че бих предпочел да ми плащат в блондинки.
Сандра се прокашля и завъртя очи, докато се обръщаше отново към екраните, а Джордж Зофел вдигна слушалката на директния телефон до залата за извънредни ситуации в Белия дом.
— Обаждаш се на „Пенсилвания“ 1600 ли? — попита Джон.
Джордж кимна.
— Добре. Кажи им, че ако сме сгрешили, виновен е един новобранец на име Бърд.
37
„Меридиън“ 6, в полет
22:45 ч
Бяха изминали няколко минути от последния силен удар по вратата на пилотската кабина. Фил Найт се извърна, за да погледне през рамо. Очите на Джуди Джаксън бяха разширени от уплаха над кислородната маска, която закриваше устата и носа й. Ръцете й все още стискаха брадвата в скута й.