— Добре — въздъхна той, изключи апарата, после отново го включи и набра кода на уредбата:
Приятели, говори доктор Логан. Чуйте ме! Събудете се! Събудете се, всички! Възстановяваме налягането в салона, но трябва да вземете мерки за ушите си. Когато започнете да усещате тежест в тях, здраво стиснете носа си, затворете уста и духайте в носа. Ушите ви ще изпукат и ще се прочистят. Това е техниката Валсалва. Правете я горе-долу веднъж на минута.
Брайън отново включи интеркома и по някаква неясна за него причина отново набра кода на пилотската кабина. Фил също отговори веднага.
— Аха?
— Трябва да знам нещо.
— Какво, Логан?
— Защо остави втория пилот на пистата? Ще умре от загуба на кръв. Как можа да го направиш, за бога?
— Не съм го оставил! Тоест изобщо не го видях, докато не започнахме да ускоряваме за излитане, а ако не си забелязал, трябва да мисля за още триста души. Предположих, че вече е на борда, когато започнах излитането. Честна дума.
— Аз ти казах, че не е на борда. Казах ти, че е прострелян.
— Изобщо не съм чул нищо подобно, докато ти не ми се разкрещя. А вече бяхме във въздуха.
— По дяволите! — каза рязко Брайън. — Знам, че лъжеш. И знаеш ли защо? Защото ти казах да спреш самолета и ти веднага натисна спирачките.
— Не съм чувал да ми казваш нищо за спиране, Логан.
— Връзката беше добра. Чувах шумове от пилотската кабина — възрази Брайън.
— Може би си чувал, но слушалката беше на пода. Опитвах се да карам проклетия самолет, а не да говоря. Стигнахме края на пистата, а аз рулирах с голяма скорост. Трябваше да спра, за да не изляза от бетона. Нямаше нищо общо с теб.
— Значи твърдиш, че не си ме чул?
— Не, по дяволите, не съм те чул! Но със сигурност чух старшата си стюардеса, когато ми каза какво си направил на Гарт… моя втори пилот.
— Опитах се да го спася.
— Да бе, точно така.
— Чакай малко! Какво точно ти каза Джаксън?
— Тя е свидетел на факта, че си го пребил до смърт и си го изхвърлил от електронния отсек, или поне не си му позволил да влезе и той е паднал отвън.
— Какво? Господи, човече, това е абсолютна лъжа!
— Недей… не го отричай, Логан — отвърна Фил Найт. — Тя седи до мен и кима. Видяла те е да пребиваш втория пилот с кислородна бутилка.
— Това не беше вторият пилот, идиот такъв! Вече ти казах преди. Това беше… бяха… двама войници, които се опитаха да се качат, след като вторият пилот беше прострелян и падна на пистата!
В пилотската кабина настъпи тишина.
— Защо да вярвам на теб, Логан?
— Защо, по дяволите, точно аз ще искам да убивам втория пилот? Той вече ми беше обяснил какъв задник си. Ако исках да пребия до смърт някой пилот, това щеше да си ти, а не той, като се има предвид през какво ни прекара.
— Просто стой далеч оттук! — отсече в отговор Фил, а напрежението се беше върнало в гласа му. — Все още мога да сваля налягането в салона с един пръст.
Брайън отвори уста, но в слушалката отекна многозначително изщракване. Фил Найт бе прекъснал връзката.
38
Генерален щаб на либийската армия
Триполи, Либия
23:05 ч
Фактът, че минаващият три пъти в седмицата самолет на „Меридиън“ бе извършил аварийно кацане в Нигерия преди шест часа, бе привлякъл вниманието на тайните служби на Либия. Те редовно проследяваха Полет 6, тъй като маршрутът му преминаваше близо до либийското въздушно пространство. Но внезапната повторна поява на самолета, при това в северна посока — обикновено продължаваше на юг — предизвика висок интерес дори още преди нигерийският въздушен контрол да информира по-голямата част от света, че Полет 6 е отвлечен.
Либийските военновъздушни радари се обърнаха на юг и започнаха да изчакват самолета да влезе в обсега им, но любопитството се превърна в тревога, когато американският „Боинг 747“ най-сетне се появи на екраните и диспечерите осъзнаха, че пилотите са променили курса. Отиваха право към югозападния край на Либия, без разрешение.
Въпреки факта, че това представляваше част от най-негостоприемната пустиня на Земята, приближаващ отвлечен американски самолет беше повече от автоматична обида за кръвожадния либийски диктатор Муамар Кадафи. Като се има предвид американската война срещу тероризма, този повод си беше разрешение за стрелба. Още преди десетилетие Кадафи беше обявил с декрет, че американците никога повече няма да успеят да го изненадат, както бе направила една ескадрила изтребители F-111 в началото на осемдесетте, когато град Триполи беше бомбардиран, а либийският водач беше избегнал смъртта на косъм. Дори най-малката вероятност боингът на „Меридиън“ да е летяща бомба беше достатъчна, за да предизвика незабавни действия, особено когато либийското разузнаване получи сведения какво е станало в Северна Нигерия.