Само след петнайсет минути вратите на една барака във възможно най-отдалечената база на либийската въздушна отбрана в Южна Сахара се отвориха с трясък, от тях изскочиха четирима пилоти и хукнаха в тъмното по грапавия бетон към остарелите, но въоръжени с достатъчно муниции изтребители МиГ-21 със заповед да се вдигнат във въздуха и да се подготвят за прехващане.
Правилата за откриване на огън бяха прости и идваха директно от Кадафи: Ако „Боинг 747“ наруши либийското въздушно пространство, да бъде унищожен.
Зала за извънредни ситуации
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
17:15 ч
Образът на президента на Съединените щати се събра по дигитален път на екрана с течни кристали, който заемаше цялата стена в единия край на заседателната маса. Многобройните цифрови камери на борда на президентския самолет заснемаха президента зад бюрото му от достатъчно на брой ъгли, така че един високоскоростен компютър беше в състояние да събере и препрати на живо поток от триизмерна информация, която се предлагаше като виртуална реалност на стената на залата за извънредни ситуации. Изглежда, отбелязваха неизменно членовете на екипа му, сякаш президентът просто е от другата страна на кристалночист прозорец, а не във въздуха на борда на „Еър Форс Едно“. Свръхмодерната система беше инсталирана в годината след атаките срещу Световния търговски център.
Уилям Сандерсън кимна на стария си приятел. Новата техника работеше дори по-добре, отколкото се бяха надявали.
— Добре, Бил — заговори президентът. — Какви са последните новини?
Адмирал Сандерсън се засмя и поклати глава.
— Извинете, сър. Все още не мога да свикна с тези ваши появявания. Сякаш сте при нас. Тази технология е невероятна, както знаете.
— Аха, и при мен е същото. Чудех се дали не си пътник без билет на борда на самолета. Толкова истински изглеждаш от този край. — Президентът подреди книжата си и отново вдигна очи. — Добре, къде сме?
— Самолетът на „Меридиън“ е сменил курса. Сега се е отправил точно към югоизточната граница на страната на Кадафи, а лудият полковник лично е вдигнал във въздуха четири МиГ-21, които го чакат да я пресече.
Адмирал Сандерсън видя как президентът се размърда и наклони глава настрани.
— Наистина ли?
— Да, сър.
— На картината, която получавам тук, Бил, се виждат буреносни фронтове по либийско-алжирската граница — той се наведе напред и проучи един ъгъл от екрана — или, по-точно казано, на около сто и шейсет километра западно от тази граница в посока от север към юг.
— Точно така.
— Следователно въпросът е дали пилотът на този самолет възнамерява да наруши въздушното пространство на Либия, или просто се опитва да заобиколи лошото време и не разбира накъде е тръгнал.
— Трудно е за вярване — започна Сандерсън, — че някой, който може да пилотира „Боинг 747“, няма да знае къде е границата на Либия, особено ако той или тя е обучен терорист.
— Може би той или тя не е обучен терорист.
— Сър?
— Може би човекът в пилотската кабина е някакъв глупав пилот с нужната квалификация, нает за идиотска сума, с наивното убеждение, че изпълнява безобидна контрабандна мисия и работодателят му ще го остави жив, за да си прибере парите.
— Възможно е. Трудно ми е да повярвам, че някой доброволно ще пилотира самолет с терористична мисия в днешно време.
— Какво мислят от Лангли? — попита президентът, като посочи един друг мъж на масата в залата за извънредни ситуации. — Джеф, нали така?
— Да, сър. Най-сериозното ни предположение е, че този самолет е насочен към европейска мишена, както ви споменах в първия ни доклад преди час. Ако това е либийска операция, нямаше да лети към Либия, тъй като точно Кадафи знае много добре какво огромно и незабавно наказание ще му наложите, ако се замеси в такава атака. Има малка вероятност самолетът да се готви да атакува Триполи, но ние не вярваме в това.