— Ами ако е неволна грешка на пилота?
— Кадафи ще го свали в момента, в който пресече границата му. Не забравяйте, че този самолет има американска регистрация, което го прави де факто вражески, а югозападният ъгъл на Либия и югоизточният ъгъл на Алжир са оспорвана територия, за която Либия твърди, че е нейна. Според новите международни правила за борба с тероризма всеки отвлечен граждански самолет, който не отговаря на повикване, трябва да бъде свален, преди да достигне населено място.
— Добре. Какво мисли Пентагонът по въпроса? — попита президентът.
— В момента не са на линия, сър, но аз мога да докладвам от тяхно име — отвърна Сандерсън, като провери нещо в книжата си. — Всичките ни флотски части в Средиземно море са в състояние на бойна тревога, както заповядахте. Можем да изпратим радиосъобщение, за да предупредим пилота на боинга, но той не отговаря. Нямаме друг начин да го прехванем в либийското въздушно пространство, дори и да бяхте готов на този риск.
— Господин президент, има и още един аргумент — каза Джеф.
— Казвай.
— Тъй като според нас пътниците и екипажът не са на борда и тъй като вярваме, че товарът най-вероятно е ядрено, химическо или биологично оръжие за масово поразяване, и тъй като, така или иначе, сме готови да го прехванем и унищожим над Средиземно море…
— Дали няма да е добре, ако лудият Кадафи го направи вместо нас? — прекъсна го президентът, като се смееше. — Това ли искаш да кажеш?
— Да, сър.
— Ами, изглежда, че към този момент сме само безпомощни наблюдатели, докато той не поеме към Средиземно море. Но ще бъда по-сигурен, когато нашите изтребители F-14 погледнат самолета отблизо. Преди да ми се наложи да взема решение да го свалим, искам да кажа.
— Те ще са помислили за това, господин президент — отвърна Джеф. — Каквото и да видят нашите пилоти през прозорците, то ще затвърди идеята, че е граждански самолет, пълен с пътници и следователно напълно безопасен.
— Вероятно, но…
— Сър, може ли да предложа още нещо?
— Казвай.
— Ако… Кадафи си помисли, че този самолет е насочен към Триполи, изтребителите му ще получат заповед да го свалят дори да не нарушава либийското въздушно пространство.
— Което — започна президентът — ще представлява наказуемо действие по смисъла на десетина различни протокола, да не споменаваме и нарушаването на териториалните права на Алжир, където ще паднат останките.
— Точно така.
— И ти очакваш от мен да подпиша разрешение, така ли?
— Не, сър. Не съм казвал това. Предполагам, че просто се чудя дали трябва наистина да внимаваме Муамар да не си помисли подобно нещо, или просто да го оставим да тълкува нашите комуникации с по-ниска степен на секретност както иска.
Президентът погледна Бил Сандерсън през почти напълно прозрачната видео стена и Сандерсън отвърна с леко вдигната дясна вежда — стар жест на неодобрение, който президентът познаваше добре.
— Много добре, Джеф — отвърна президентът и отново погледна човека от Лангли. — Няма да подпиша разрешение ЦРУ съзнателно да създаде погрешно впечатление в либийското правителство, че този самолет на „Меридиън“ лети към Триполи със смъртоносни намерения, и не одобрявам опитите либийците да бъдат примамвани извън собственото си въздушно пространство. Въпреки това, ако те глупаво изтълкуват погрешно някое… частно съобщение, което изпращаме на трета страна, грешката ще бъде изцяло за тяхна сметка.
— Да, сър.
— Бил, ти каза, че Седми флот е готов, нали?
— Да, сър, така е.
— Колко остава, преди самолетът да стигне Средиземно море?
— По-малко от деветдесет минути, господин президент.
— Добре. Ще възстановим тази конференция след деветдесет минути, когато ще трябва да вземем някои важни решения. Щом нашите пилоти са в състояние да прехванат полета на север от въздушното пространство на Либия, искам да знам какво виждат. Но бъдете сигурни, че са готови за стрелба. След като разрешим този проблем, ще обърнем внимание на нашите хора в Нигерия.
39
„Меридиън“ 6, в полет
23:15 ч
Джени Бретсън остана седнала до Брайън Логан в малката ниша зад вратата на пилотската кабина привидно цяла вечност, като вдишваше остатъка от кислорода в бутилката си. Брайън правеше същото, а и двамата прочистваха ушите си успоредно с възстановяването на налягането в салона. Когато стана очевидно, че бутилките не им трябват повече, Джени посочи на Брайън къде беше паднал Робърт Макнотън, сложи маската на лицето му и пусна кислород под налягане. Той се размърда.