Дан Браун вече беше напълно буден и напълно извън контрол. Беше видял къде държат мегафоните и сега се надигна на пръсти, грабна един, включи го и се обърна към морето от ядосани лица, като усили звука докрай:
Ей! Има ли още някой, който да не вярва на доктор Логан?
Прозвуча нестроен хор от отрицателни отговори.
Нали всички разбирате, че този кучи син в пилотската кабина току-що се опита да ни убие?
Всички определено бяха съгласни с думите му.
Робърт Макнотън беше влязъл в салона в момента, в който Дан Браун включи мегафона и сега застана тихо зад него. Дан се обърна и го видя. Робърт кимна към мегафона, Дан му го подаде и сам се изненада от злобата, бликаща от думите на англичанина, когато започна да описва плана за отстраняването на Фил Найт.
Брайън Логан излезе от тоалетната и попадна в казан от вряща ярост. Хората най-близо до вратата го поздравиха със спонтанни викове. Пръв сред тях беше Робърт Макнотън, който започна да му обяснява новия план за разбиване на вратата на пилотската кабина. Брайън забеляза Джени Бретсън отляво, две други стюардеси по-назад.
— Не можем… да правим това — каза Брайън на Робърт, като се опитваше да говори достатъчно тихо, за да не го чуят другите.
— Можем и трябва — отвърна Робърт Макнотън. — Този командир е невероятно опасен.
— Но… — започна Брайън и спря, като оглеждаше ядосаните очи около себе си.
— Трябваше да те послушаме, докторе — каза му един от мъжете, когото не познаваше.
Всички шумно се съгласиха, когато Робърт отново започна да описва плана си за атака: петима мъже трябваше да използват един метален контейнер от кухненското помещение като таран, за да разбият вратата на пилотската кабина без предупреждение.
— Имаш ли някакви възражения? — попита той и погледна Брайън в очите. — Добре ли си, докторе? — добави.
— Какво?
— Попитах дали си добре. Трябва да действаме незабавно.
Брайън усещаше яростното вълнение в салона. Осъзнаваше, че там има трийсет, четирийсет или повече пътници, които раздразнено очакват отговора му и искат да продължи да ги води. Инициативата на Робърт Макнотън, който обяви новия план за атака, беше добра като тактика, но те очевидно смятаха Брайън за лидер. Това беше негова работа, неговият бунт, неговата армия от пътници, до един извън контрол и много ядосани. Това бяха хората, които часове наред директно и индиректно беше насърчавал да направят нещо срещу арогантната и безчувствена Джуди Джаксън, екипажа й и командира. Беше ги предизвиквал да се изправят и да откажат да бъдат третирани като жертви от служителите на организацията, която мразеше повече от всичко на света: „Меридиън Еърлайнс“.
И беше успял… но в какво?
Разговорът с командира беше разтърсил предишните му заключения за „Меридиън“. Вторият пилот например беше излязъл свестен човек, а Джени… тази Джени ето там, беше съюзник и му съчувстваше. Само Джуди Джаксън и командирът бяха останали в графата „врагове“, но трябваше да признае, че има вероятност, колкото и малка да беше, командирът наистина да не е разбрал, че вторият пилот умира навън от загуба на кръв.
Той отново погледна ядосаната тълпа, тласкана към необмислени действия от вероятно най-сдържания, образован и възпитан човек на борда, Робърт Макнотън. Нима неговата ярост беше заслепила и Макнотън?
„Господи, какво направих?“ Брайън усети как тези думи изникват в съзнанието му с цялата си тежест. Той си пое бързо въздух и вдигна ръка, като хвърли поглед към Робърт Макнотън да се овладее.
— Почакайте! Не… успях да намеря време да ви кажа, че принудихме командира да сключи сделка с нас.
— Сделка? — попита някой саркастично. — С това копеле?
— Чакайте! Изслушайте ме! — Брайън пристъпи напред, като избута Робърт встрани.
— Какво правиш, старче? — попита го Макнотън тихо и раздразнено. — Губим време.
Брайън не обърна внимание на въпроса, протегна ръка и грабна мегафона.
Приятели, чуйте ме! Знам, че онзи нещастник горе се опита да ни изкара от релсите и почти успя, но не го направи, защото ние бяхме там и се опитвахме да разбием вратата. Така че аз сключих сделка с него. Не забравяйте, че той просто трябва да завърти един ключ и всички ще изгубим съзнание за броени секунди. Но командирът обеща да продължи към Лондон, да държи налягането в салона нормално и да не опитва други подобни номера. И без това не успях да помръдна вратата.