40
„Асошиейтед Прес“, Ню Йорк
17:20 ч
На екрана на компютъра на Робърт Хенсли проблесна съобщение за получена електронна поща точно в момента, в който перспективата за ранна вечеря обещаваше да разнообрази скучната му смяна.
„О, по дяволите“ — помисли си той, хвърли сакото на облегалката и се пресегна да включи текста на писмото. Винаги имаше вероятност такова съобщение да съдържа тайнствения еликсир, заради който живееха истинските новинари: съвсем неочакваното, прясно събитие, за което все още никой не знае. Шансът да бъде пръв в новинарските листи с някое сензационно разкритие беше също толкова силен магнит, колкото обещанието за джакпота е за комарджията, а надеждата за секс — за мъжа, тръгнал на среща.
Той видя, че съобщението е от адрес, който му беше смътно познат. Включи базата данни и пусна бързо търсене, което показа един рядко използван източник в „Меридиън Еърлайнс“ в Денвър. Той си отбеляза името и се върна на съобщението.
„Извънредно положение над Африка“, беше написал човекът, допълвайки подробностите за Полет 6 на „Меридиън“, странното му аварийно кацане и съобщението от пилотската кабина, което беше приложено буквално.
Робърт се облегна и отново прочете текста. „Боинг 747“ отвлечен от собствените си пътници? Това ли казва командирът? Той се опита да си представи бунт на триста или четиристотин пътници. В края на съобщението имаше бележка от изпращача, която предупреждаваше, че разкриването на името му ще доведе до уволнение.
„Тогава защо прецакваш собствения си работодател?“ — помисли си Робърт, но човекът беше предвидил този въпрос.
Ако компанията беше онази „Меридиън Еърлайнс“, която всички уважавахме в миналото, никога нямаше да издам тази информация. Но днес изобщо не бих се изненадал, ако пътниците се разбунтуват. Ние се отнасяме с тях толкова зле, че се чудя как не се случва всеки ден. А освен това ги лъжем, лъжем, лъжем постоянно. Писнало ми е до смърт. След атаките срещу Световния търговски център взехме парите на данъкоплатците, за да не потънем, а после продължихме да прецакваме клиентите си. Доверявам ти се, Робърт, да не ме цитираш като източник и каквото и да правиш, не ми се обаждай тук, за бога. Изпращам ти съобщението от джобния си компютър.
Робърт се изправи и бавно закрачи около бюрото, като се опитваше да измисли на кого да се обади първо. „Меридиън Еърлайнс“ със сигурност веднага щяха да отрекат всичко, въпреки че трябваше да се обади и на тях.
„Хайде, човече, мисли! Кой във Вашингтон може да има достъп до такава информация. Добре, ЦРУ, може би ФБР, а може би не… Пентагонът… НРС…“
В главата му проблесна стар спомен. Изпращачът беше използвал термина „ACARS“, за да опише уреда в пилотската кабина, който вероятно беше използвал командирът на Полет 6 на „Меридиън“, за да изпрати молбата си за помощ. Сигналите минаваха през спътник, а той беше посетил една от основните сгради на организацията, която осигуряваше тази услуга на авиокомпаниите.
Робърт се върна на бюрото си и набра номера. Вълнението му нарастваше. Ако имаше късмет, щеше да получи необходимото потвърждение, за да изкара историята на бял свят след около двайсет минути. Всички мисли за вечеря се бяха изпарили.
НРС, Шантили, Вирджиния
17:28 ч
Полковник Дейвид Бърд беше излязъл от секретната зала за наблюдение колкото да използва тоалетната, толкова и да помисли. Зад ъгъла имаше стая за почивка и той влезе в нея, като с облекчение откри, че е празна. Пусна монета от един долар в машината за кока-кола и седна за секунда, потънал в мислите си, като се опитваше да определи какво го тревожи в заключенията, които получаваха височайше одобрение надолу по коридора.
„Ти не си шпионин, нито аналитик — повтаряше си той. — Не им се бъркай.“
Но това не му донасяше облекчение.
Дейвид отвори кутията и отпи, като барабанеше с пръсти по масата и си повтаряше късчетата от мозайката. Ядосани пътници отвличат самолет, но искат той да продължи към първоначалната си цел. Съобщението беше пълно с противоречия дори преди да се замисли за заложниците на земята и внезапната промяна на курса на север. Дали „ядосани пътници“ означаваше „разгневени пътници, способни на бунт“? И дали командирът говореше само за някои или за всички? И по-важното, как така чуждестранни терористи използваха американски фрази?