„Забравям — напомни си Дейвид, — че имаме снимки на двама тежко ранени пилоти на онази писта.“
Спомни си първото впечатление, когато беше влязъл и беше получил доклад за това, което знаеха до момента. Беше очаквал с пълно право Джон Блейлок да е по-скептичен, но в действителност Джон беше напълно спокоен, а необяснимото недоверие беше останало за него, новака.
„Ето защо не влязох в разузнаването! — помисли си Дейвид, като се засмя. — Прекалено много нюанси на сивото.“ Сигурността беше хубаво нещо, подлежеше на контрол.
Гласът на Джон Блейлок си проби път в съзнанието му някъде отзад, като го накара внезапно да се огледа.
— Значи това има нещо общо с корпорацията „Кока-кола“?
— Какво?
Джон издърпа един съседен стол и го завъртя, за да седне с лице към облегалката.
— Гледаше тази кутия кока-кола, сякаш съдържа тайната на живота.
Дейвид се засмя.
— Според „Кока-Кола“ е точно така. От „Пепси“ не са съгласни.
— Нещо наистина те тревожи, полковник Бърд. Виждам го. Какъв е проблемът?
— Не знам — въздъхна Дейвид. — Това е проблемът. На половин свят разстояние оттук се развива невероятна драма, а ние нямаме представа какво се случва в действителност. Има ли хора на самолета, или не? Седя тук, премислям го отново и отново и не мога да открия логически празноти в твоите заключения, Джон, но наистина се тревожа.
— Когато ми се случи подобно нещо, се връщам и повтарям основните правила едно по едно. Днес направихме доста предположения. Върни се и виж дали няма да намериш пропуски.
Дейвид се засмя.
— Искаш да кажеш например дали наистина сме сигурни, че е кацнал в Катсина, или това беше картонен модел?
— Добро начало.
— Нещо ново, Джон?
— Да. Когато излязох преди две-три минути, нашият блуден „Боинг 747“ беше точно на шейсет километра от границата на либийското въздушно пространство, но изведнъж зави двайсет градуса наляво. Сега летят по маршрут, който ще ги прекара на четири-пет километра от границата на Либия след около петнайсет минути, а после отново ще я доближат там, където тя се издава на запад към Алжир.
— Как го приема Кадафи?
— Момчетата му се въртят около точката, в която самолетът ще бъде най-близо до Либия, и можеш да се обзаложиш, че са въоръжени и нямат търпение. Дали ще навлязат в алжирското въздушно пространство, за да свалят боинга? Кой знае? Кой знае какви шантави съобщения са прехванали от Триполи? Ще видим. А, между другото, новинарските агенции току-що съобщиха за „Боинг 747“, отвлечен от собствените си пътници. Си Ен Ен и всички останали ще вдигнат самолети с телевизионни екипи след броени минути. Един ден ще си имат и собствена мрежа от шпионски спътници.
— Не се и съмнявам. — Дейвид помълча няколко мига. — И какво мислиш за промяната на курса, Джон?
— Все повече се убеждавам, че в пилотската кабина не седи пилот от гражданската авиация — каза той, като се изправи. — Идваш ли вътре? Може би ще е забавно да видим как ще свърши цялата история.
— Не бих го пропуснал… но първо ми трябва телефон.
Джон Блейлок кимна и порови в джоба си за една картичка.
— Джордж предположи нещо подобно. Каза, че можеш да използваш кабинета му надолу по коридора.
Той плъзна картичката с номера на кабинета през масата.
— Там седи една наистина симпатична дребна брюнетка на име Джинджър, която ще излъчва обилно феромони и ще играе ролята на съзнателната, но разсейващо красива секретарка.
Дейвид се усмихна и поклати глава.
— Някога мислиш ли за друго, освен за жени и секс, полковник Блейлок?
— По дяволите, не, полковник Бърд! За какво друго да мисля? Жените и сексът, за предпочитане заедно, движат този свят. Всъщност това е скъпоценната цел на практически всичко, което правим като мъже. Не се заблуждавай.
— Джинджър, а?
— Тя те очаква. Бъди нежен.
— О, престани, Джон.
— Няма начин. Ще се видим вътре.
Той се обърна и изчезна по коридора.
Дейвид взе картичката и се изправи. Тревожеше го противоречието между спътниковите кадри и съобщението от пилотската кабина. За да имаш ядосани пътници, първо трябва да имаш пътници. И те трябва да са ядосани за нещо. Какво точно му беше казала сенатор Дъглас тази сутрин, докато му обясняваше как системата се разпада?