Дейвид вървеше надолу по коридора и търсеше вратата на Джордж Зофел. Изведнъж спря.
„Чакай малко! Сенатор Дъглас току-що е пристигнала в Лондон с полет на «Меридиън». Ужасно преживяване! Каза, че била почти готова сама да нападне екипажа. Какъв беше номерът на полета?“
Дейвид ускори крачка, подтикван от чувството, че няма време. Изглежда, само той имаше съмнения, но те бързо трябваше да бъдат разсеяни. Два самолетоносача, пълни с изтребители, чакаха да свалят един пътнически самолет.
Си Ен Ен, Атланта, Джорджия
17:38 ч
Интервалът между първата поява на съобщението на „Асошиейтед Прес“ и първото прекъсване на програмата на Си Ен Ен, в което съобщиха за отвлечения самолет, беше шест минути. Новината, че американски „Боинг 747“ е отвлечен от собствените си пътници, имаше огромен потенциал и след петнайсет минути съответните бюра, журналисти на свободна практика и кореспондентски телевизионни екипи в десетина различни страни вече се бореха да изпълнят уникалното американско изискване да направят невъзможното в невъзможно кратък срок. Когато Ей Би Си, Ен Би Си, Си Би Ес и „Фокс Нюз“ се включиха в мелето, навсякъде започнаха да се наемат самолети, операторските екипи бяха вдигнати от леглата, а дипломатическите визи за новинарските екипи се договаряха с убеждението, че каквото и да стане с Полет 6 на „Меридиън“, то няма да се случи, докато целият свят не е пред телевизорите. Със сигурност, гласеше ежедневната мъдрост в различните новинарски агенции, проблемът с подобно отвличане няма да се разреши за една нощ. Освен това самолетът се връщаше в Лондон, а Лондон беше чудесен за предавания на живо. Но беше и също толкова ясно, че маршрутът на полета от Нигерия до Лондон преминава близо до Италия, Испания, Франция, Швейцария, Малта и Белгия, така че всички възможни летища трябваше да бъдат покрити.
Обичайните редакционни дебати също се вихреха с пълна сила, докато се реши каква част от информацията за събитията да излъчат. Дали да пуснат репортажа, че вторият пилот на име Абът е бил тежко ранен и изоставен някъде в Африка? Дали семейството му е уведомено? А дори и да не използваха името му, дали съпругата, децата, родителите и всички, които го обичаха, нямаше да разпознаят номера на полета в мига, в който го чуеха?
Лондонските новинарски бюра започнаха да вдигат хората си с бързината на пожарникарска команда, която отговаря на тревога. До един час кореспондентите бяха на телефоните и събуждаха безброй спящи хора, така наречените „обичайни заподозрени“, когато нещо се объркаше в гражданската авиация. За „Меридиън Еърлайнс“ списъкът започваше с домашния телефон на шефа на бюрото на летище „Хийтроу“ Джеймс Хейвърстън, който неохотно седна на ръба на леглото, като търкаше очите си, за да се справи с постоянно нарастващия поток от искания за информация, която не притежаваше, и за интервюта, които нямаше власт да разреши.
— Говори с тях, Джеймс, но се придържай към основните факти — посъветва го вицепрезидентът на отдела за връзки с медиите, когато Хейвърстън успя да се свърже с централния офис.
— Нали разбирате, че Полет шест е закъснял доста при излитането от „Хийтроу“?
— Да, но както ти казвам, просто им дай фактите.
Джеймс остави слушалката с отвращение. Дългогодишният му опит го беше научил да не вярва на подобни общи инструкции. Ако се придържаше към фактите и създадеше някакви неприятности с медиите, докладът на вицепрезидента със сигурност щеше да гласи: „Казах му да не им съобщава това!“. И тогава Джеймс щеше да бъде уволнен. Препатилите мениджъри в „Меридиън“ знаеха от горчив опит, че винаги е по-добре да развият избирателна амнезия в такива моменти, макар че отбягването на медиите беше антипродуктивно в дългосрочна перспектива.
Той зашляпа към кухнята и си наля набързо приготвена чаша кафе, като разсеяно разбърка в нея прекалено много сметана. Трескаво обмисляше какво е станало и какво можеше да каже. Лондонското закъснение се дължеше на затруднение с двигателя, което ги забави на пистата почти с три часа, но нямаше съобщение по радиостанцията от екипажа за някакъв проблем с пътниците. След излитането би трябвало Денвър да отговаря на всички въпроси. Той знаеше, че е имало заплаха за връщане в Лондон, разбира се. А преди да напусне кабинета си в терминала, дочу и слух за някакво тревожно отклонение към африканско летище. Но официално не знаеше нищо.