Перспективата да се изправи пред новинарските камери не го плашеше, защото през годините се беше справял с последиците от няколко инцидента. Притеснителен беше, призна си той, само яркият спомен за красивото лице на Джени Бретсън, което излъчваше изтощение и отвращение. Тя се готвеше да поеме още един дълъг полет до Кейптаун. А и фактът, че Джуди Джаксън е на борда на самолета, същата „старша стюардеса“, която според доклада на командира сега се криеше в пилотската кабина.
Джеймс въздъхна и погледна часовника си. Имаше трийсет минути до мига, в който щяха да го очакват новинарските екипи. Почуди се дали Джени е добре. Тя беше добра служителка, внимателна и дружелюбна, и в същото време бе твърда и решителна. Но пътнически бунт? Старите му чувства към нея караха стомахът му да се свива. Или може би балонът най-сетне се беше спукал, както биха казали американските му приятели. Може би арогантното отношение на „Меридиън“ най-накрая беше принудило пътниците да стигнат твърде далеч. Той усети неприятно свиване в стомаха си, тъмно и потискащо предчувствие, че това няма да свърши добре.
В съобщението от командира се споменаваше пътник на име Логан, който бил нападнал втория пилот. Отначало името не му се стори познато, но после си спомни малката бележка, която бе оставил на бюрото си.
„Моля те, господи, нека името да е различно!“ — помисли си Джеймс.
Довърши кафето си и забърза към колата. Излезе на пустата нощна улица и пое по познатия маршрут към „Хийтроу“. Името принадлежеше на ядосан мъж, лицето на когото сякаш още виждаше. Беше твърде лесно да си припомни причината за яростта му и студената бележка в компютърния списък на „Меридиън“, която споменаваше смъртта на съпругата и нероденото му дете. Това беше същият пътник, който бе вдигнал скандал на изхода, когато той извика охраната. Но Джеймс беше решил да го пусне на борда. Негово решение. В неговата смяна.
Сбъркал ли беше? За втори път усети, че му се гади.
„Дали аз съм причината за всичко?“ — почуди се той.
Мисълта го разстрои. Дали вторият пилот наистина беше тежко ранен и изоставен на някакво далечно африканско летище? Джеймс си спомни лицето му от кратката им среща на изхода. Изгледаше дружелюбно. Със сигурност не беше толкова кисел, колкото капитан Найт.
Джеймс паркира и се поколеба, преди да отвори вратата. „Ами ако името на бележката е Логан? Какво ще кажа на пресата?“
Отговорът беше прекалено очевиден. Не можеше да им каже нищо.
41
Зала за извънредни ситуации, Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
18:10 ч
Един кадър на живо, съответно компресиран, кодиран и предаден по сигурни фиброоптични кабели, а после декодиран и отново събран на екрана с течни кристали в залата за извънредни ситуации, привличаше цялото внимание на събраните хора вече половин час. Началникът на кабинета адмирал Бил Сандерсън се беше уморил да вдига различни телефонни слушалки и беше предпочел леки слушалки с микрофон, пренебрегвайки популярното снобско схващане, че единствено техническият персонал и секретарките носеха подобни неща, но не и сериозните командващи.
„Глупости!“ — беше отсякъл Сандерсън, когато директорът по комуникациите в екипа му беше направил тази забележка преди няколко седмици по време на друга криза, включваща войната с останалите терористични организации в Близкия изток.
— Сър? — обади се тихо директорът на залата за извънредни ситуации. — Президентът на първа линия.
Сандерсън натисна необходимото копче.
— Да, господин президент.
Той закима, докато слушаше, а очите му не се откъсваха от инфрачервения образ на самолета на „Меридиън“ и белите следи на четирите изтребителя МиГ-21, които летяха в свободна формация на осем километра източно от него.
— Знаем… или поне Националната агенция по сигурността ни уверява… че Триполи са подслушали съответното съобщение. Беше умерено интелигентно, но и Муамар е такъв. Във всеки случай четирите изтребителя все още летят във формация и изчакват. Най-близката точка до границата е след около две минути; изчислихме, че при сегашния курс самолетът ще мине на около три километра от нея, но все пак извън въздушното пространство на Либия. Ако се канят да прекосят границата и да го свалят, това е последната им възможност да твърдят, че самолетът на „Меридиън“ е навлязъл в тяхното въздушно пространство.