Адмирал Сандерсън отпусна двуметровото си слабо тяло в един стол и отново закима мълчаливо, докато президентът говореше.
— В момента гледам същия кадър. Няма да затварям.
Той натисна „изчакване“ и огледа стаята, преди да спре пръст на бутона, който щеше да го свърже на живо с тактическата зала на Пентагона, вече пълна с хора. Ако отвлеченият „Боинг 747“ преживееше близката си среща с Либия, на сцената щеше да излезе Шести флот. „За съжаление“ — помисли си той. Много по-добре беше да оставят либийците да унищожат самолета и да понесат бурята от негодувание, отколкото флотът да го направи.
Сандерсън хвърли поглед към един млад майор от ВВС, зачислен към екипа, и се опита да си спомни кога самият той беше с флотския еквивалент на чин старши лейтенант. Понякога беше объркващо, помисли си той, да бъдеш едновременно бивш началник-щаб на ВМС и да трябва да реагираш като цивилен в качеството си на началник на кабинета в Белия дом.
— Сър, доближават го — каза майорът, като посочи екрана.
— На какво разстояние от границата е в момента? — попита Сандерсън.
— МиГ-овете в момента влизат в алжирското въздушно пространство. Боингът на „Меридиън“ все още е на десет километра от тях, но след десет километра ще бъде точно на три километра западно от границата.
— Но все пак извън либийското въздушно пространство, нали?
— Да, сър. Без съмнение. НРС казаха, че са проверявали изчисленията си до припадък и записват всичко.
Компютърното изображение на либийската граница показваше как тя остро завива на запад. Самолетът летеше на север към най-западната й точка. Четирите изтребителя МиГ-21 бързо скъсяваха дистанцията, вече очевидно във въздушното пространство на Алжир, макар че алжирците нямаха достатъчно добро радарно покритие на тази част от Сахара, за да разберат.
— От разузнаването казват, че поне две от бойните глави на ракетите им са в активен режим на търсене — каза майорът от ВВС с осемгодишен опит като пилот на F-15 „Ийгъл“. — Имат сигнал. Иначе казано, една от ракетите вече го е хванала. Ето втора… и трета.
Бил Сандерсън пое дълбоко въздух. Атаката се развиваше твърде бързо.
— Колко време още имаме с този спътник? — попита Сандерсън, като чу как ехото от въпроса му се предава към Шантили, за да последва почти незабавен отговор.
— Четири минути, но няма пауза. Следващият вече е на позиция зад хоризонта.
— Имаме прихващане от пета, шеста и седма ракета… и осма. Осем ракети са на позиция за стрелба.
Изтребителите летяха един до друг в редица, като следяха боинга от 12 километра разстояние.
— Сега е на пет километра от границата и продължава да се доближава — каза майорът. — Най-близката точка е след четирийсет секунди.
— Ще се опитат да направят така, че останките да паднат в Либия — каза Сандерсън. — Мога да се обзаложа, че са се прицелили в десните двигатели, за да го принудят да се завърти надясно след удара. Ще изстрелят четири ракети в дясното крило, а после ще го довършат, когато очевидно прекоси границата.
В нощното небе на изток от десет минути мигаха червени самолетни светлини, но никой на борда на Полет 6 не ги беше забелязал в първоначалното объркване. Изведнъж една стресната пътничка забеляза другите самолети и каза на съседката си, а после в целия салон плъзна откритието, че не са сами.
Синди първа чу това, наведе се и забеляза светлинките, които мигаха в далечината от дясната страна на боинга. Тя предаде информацията на Джени, която накара Робърт Макнотън да погледне.
— Трудно е да се каже — заключи той. — Има няколко светлини, така че сигурно става въпрос за изтребителите на някоя държава, които ни следят.
Робърт отвори екрана на компютърната карта, за да включи картината. Вторачи се в него, докато картината показа карта на Северна Африка с означения на политическите граници, после тихо подсвирна.
— Боже господи — промърмори най-вече на себе си, без да забележи, че Брайън Логан също е залепил нос на един прозорец от дясната страна.
— Какво? — попита Джени.
Робърт почука по екрана.
— Либия. Намираме се извънредно близо, а това е много опасно. Изобщо не вярвам, че нашият откачен командир се е погрижил да ни осигури разрешение за преминаване през нея.
— А какво ще стане без такова разрешение? — попита Джени.