— Ами, като се има предвид фактът, че преди малко ти ме посъветва да се въздържам, а аз исках да разбия вратата на пилотската кабина, бих казал, че просто трябва да си траем и да се надяваме този глупак горе да ни върне в Лондон цели и невредими. Там ще се оправяме с полицията.
— Полицията?
Робърт наклони глава встрани, като изучаваше лицето на Брайън.
— А ти как мислеше, че ще свърши цялата работа, докторе? Признавам, че лично аз не мислех, когато реагирах като някой буен генерал. По-скоро си представях как предаваме пилота на властите на летището, но сега съм доста притеснен, че може да се случи обратното.
— Ти… нали не твърдиш сериозно, че аз… или ние… или който и да било… е извършил престъпление?
— Прости ми, докторе, но точно това твърдя.
Джуди Джаксън се събуди и леко подскочи, когато си спомни къде е… и защо. Тя внимателно се огледа, но никой друг не беше влизал в пилотската кабина, докато спеше. Бяха само тя и командира срещу всички останали пътници, както и екипажа. Джени Бретсън се беше погрижила за това.
Джуди почти усещаше как празното място на втория пилот й се подиграва, напомняйки й, че кошмарът продължава. Разгневени пътници, необяснимо кацане по средата на престрелка и най-срамните моменти в кариерата й — всичко това се смеси в страшен коктейл.
Въпреки че беше казала на командира, че се страхува за собствения си живот, тълпата, която я беше подгонила към пилотската кабина, я плашеше по-малко от унижението от собственото й поведение.
Тя усети как се изчервява при спомена за страхливото си бягство. Този път нямаше подходящо и незабавно извинение за грешката, която е направила. Този път нямаше място за оправдания, не можеше да обясни станалото дори на себе си. Стюардесата Джуди се бе оказала статуетка от стъкло, която се бе разбила пред яростта и омразата.
Тя се изправи, протегна ръка и потупа командира по дясното рамо. Той се обърна.
— Да?
— Извинявай — каза тя, като се почуди защо започва с извинение. — Къде сме? Не знам колко време съм спала.
— Тъкмо минаваме над северния бряг на Африка. Остават ни по-малко от три часа до Лондон.
— Какво ще правим, капитане? — попита тя. — Когато стигнем в Лондон, искам да кажа?
— Предполагам, че ще арестуват всички в самолета, а ние ще трябва да отидем в полицията и да напишем доклад.
Джуди рязко издиша, като се опита да си представи подобен арест.
— Имаме над триста пътници. Могат ли да ги арестуват всичките?
Фил Найт сви рамене.
— Знам само това, което повтаряше Логан — че говори от името на всички, а освен това пътниците те гониха дотук, а някои от тях се опитваха да разбият тази врата. Така че бих казал „да“, триста или повече ареста.
— Не всички бяха замесени обаче.
— Ще трябва те да се оправят. Поне Логан ще получи смъртна присъда за отвличане.
— Не знам какъв е законът… — започна тя, но замълча, увлечена в мислите си.
— Те ще очакват да свидетелстваш какво си видяла за сблъсъка между Логан и Гарт Абът.
— Да свидетелствам?
— Ти каза, че със сигурност си видяла как той пребива Абът в електронния отсек.
— Да.
— Съвсем сигурна ли си, че беше Абът, а не някой друг, който се опитва да влезе?
— Да.
Фил се извърна, за да я погледне в очите, недоволен от едносричните отговори.
— Джуди?
— Да! — повтори тя отбранително.
— Преди малко Логан ми каза, че е удрял по някакви войници и че Абът вече е бил паднал на пистата. Знаеш ли, че си единствената свидетелка на станалото?
— Знам какво видях.
Той се поколеба, без да откъсва очи от нейните. Тя беше отместила поглед наляво и гледаше през прозореца.
— Аз ти се доверих. Вече съобщих на компанията и бог знае още на кого. Не казах „Джуди ми каза“, просто го повторих като факт.
Той чу как коланът й изщраква. Джуди скочи на крака и застана пред вратата. Фил виждаше, че цялото й тяло трепери, но челюстите й са здраво стиснати, а очите й горят.
— По дяволите! По дяволите! Казах ти какво видях. Защо ме измъчваш, глупак такъв?
— Не те мъча, Джуди, просто…
— Този кучи син няма да се измъкне току-така!
— Имаш предвид, защото не ти се подчини ли?
— Да! Не. Не, искам да кажа… след като е променил версията си, или… какво съм видяла. Знам какво видях! Той уби втория пилот.