— Ако изобщо имаме работа с такава група. Джон, не разбираш ли, че действаме прибързано? Действаме прибързано заради напълно оправданото решение никога повече да не ни хващат със смъкнати гащи, но все пак бързаме, а ако грешим, след няколко минути нашите изтребители ще взривят във въздуха група невинни американци, а лошите последствия и политическата вреда от това ще бъдат огромни, дори ако не споменаваме жертвите и скръбта на близките.
— Чакай, Дейвид. Ти твърдиш, че решението за сваляне е било едва ли не предварително взето, така ли?
— Те приемат, че липсата на радиовръзка, разрешение за преминаване и налични пътници автоматично означава, че имаме работа с троянски кон. Това просто не може да се докаже. Затова решението е взето предварително. Може да има и други обяснения, за бога! Искам да кажа, Джон, имаме ли каквито и да било доказателства за някакво оръжие?
— Не.
— Не! Нямаме. Просто предполагаме, че подозрителният маршрут на този боинг и предполагаемата липса на пътници означават, че на борда задължително трябва да има бомба или биологично оръжие.
Джон Блейлок клатеше глава.
— Ако доближаваха Ню Йорк или Вашингтон, щеше ли да се колебаеш?
— Не, предполагам, че не.
— Ти не си виждал това, което аз съм виждал, Дейвид. Предупрежденията, че останалите терористични организации, които бавно изкореняваме в целия свят, планират нещо точно такова, стават все по-силни от няколко месеца насам, а… има и два скорошни инцидента, за които не знаеш, дето правят вероятността още по-голяма.
Дейвид замълча за миг, като премисляше думите си.
— Джон, трябва да ме послушаш. Каним се да направим историческа грешка. Попитах дали има доказателства за бомба, антракс или каквото и да е и ти каза „не“. Предупрежденията, на които базираме заключението, че това е летящо оръжие, са дори по-несериозни и подозрителни от доказателствата, които току-що ти дадох. Откъде, Джон, някой пилот терорист или терористична група ще знаят, че на борда ще има достатъчно ядосани пътници, за да оправдаят историята за някакъв бунт?
— Казах ти, може би са имали съучастник в Лондон или на самолета.
— Но, Джон, дори да е вярно, те не биха могли да използват подобна история. Помисли. Всички други елементи от плана вече са били на мястото си. Тези крадци и терористи, ако съществуват, не биха оставили на случайността съобщението от пилотската кабина да бъде написано в последната минута. Било е прекалено важно. Било е проектирано така, че да държи всички по-далеч от тях и да разсее всяко съмнение. Кой, по дяволите, би успял да измисли пътнически бунт, камо ли да го опише с американска фразеология? Не, Джон, там горе има истински пилот на „Меридиън“, в салона на самолета му има пътници, а ние се каним да ги избием.
— Мшира е доста убедителен, Дейв. Нигерия току-що ни изненада, като наистина му преведе десет милиона долара, за да му попречи да започне да ги екзекутира. След време ще си ги иска от нас.
Дейвид въздъхна и поклати глава.
— Може и да държат за заложници някои от пътниците, но не всички. И, пак питам, къде е оръжието, което предполагаме, че е натоварено на борда? Спътниците не откриха големи пакети или бомби на самолета.
— Може и да бил малък пакет или пък Мшира да е знаел кога преминават спътниците и да е работел в паузите. — Джон кимна на себе си. — Аха, това би било точно в негов стил.
Той отново погледна Дейвид.
— Виж, в твоите аргументи има сериозна логика, Дейвид. Добре са измислени, с изключение на един фатален пропуск.
— Какъв?
— Така или иначе, ще повдигна този въпрос вътре, но… снимките на пътниците като заложници са толкова близо до сигурното, а действията на самолета са толкова реално заплашителни, че в ума на разузнаването те просто имат по-голяма сила от твоята логика и са напълно достатъчно доказателство. Не забравяй, че в момента воюваме и на планетата няма нито едно място, което да е извън обсега на нашето внимание.
— Какво трябва, за да те убедя, Джон?
Джон Блейлок поклати глава и въздъхна, като за момент изучаваше обувките си, после отново вдигна очи.
— Трябва да видя нещо в това съобщение, което не би могъл да знае никой друг, освен истинския командир. А вече почти нямаме време.
На 192 км западно от самолетоносача „Ентърпрайз“