00:24 ч
Крис Бъртън наблюдаваше светлините на „Боинг“ на „Меридиън“, които преминаваха от лявата му страна. Движеше се с над 1600 км/ч. Тримата му спътници бяха в разтегната формация зад него. Той се завъртя наляво на 90 градуса, за да обърне и да доближи „Меридиън“ 6 отзад, а те го последваха. Бъртън изправи изтребителя в същата посока и ускори към боинга, а останалите го последваха.
— Добре, Зверче, потвърждавам логото на „Меридиън Еърлайнс“ и номера на опашката. Приближавам го отляво.
Крис побутна дроселите назад и пусна задкрилките, за да забави скоростта на приближаване, докато се плъзваше на позиция почти успоредно с лявата страна на боинга.
— Как ти се струва? — попита Барис по директния микрофон.
— Общо взето тъмно, Зверче. Виждам няколко светлини за четене. Изглежда сякаш… не знам, може и да има няколко души вътре, които четат. Трудно е да се каже. Не бих искал да го повторя под клетва.
— Може и да са кукли, Бори — добави Бъртън, като придвижи изтребителя покрай боинга и огледа останалите прозорци, повечето от които бяха тъмни.
— Може. Никой от тях не се движи.
— Ще се приближа по-близо и ще застана до кабината.
Крис почти недоловимо докосна приборите, за да се издигне на десетина метра над нивото на крилата, като внимаваше следата от изгорели газове зад изтребителя да не влиза директно в крилото или опашката на пътническия самолет.
— Виждаш ли някой вътре? — попита колегата си отзад.
— Аха, май да. Има една глава до прозореца на фона на светлините от приборите.
Водачът докладва какво виждаха.
— Разбрано, Зверче. Опитай се да се свържеш с него — отвърнаха от кораба. — Тук долу не получаваме отговор.
— Заемам се, Зверче — каза Берис от задната седалка, избра подходящата честота и натисне бутона за предаване.
— „Меридиън“ шест, „Меридиън“ шест, на ваши десет часа има изтребител от ВМС на САЩ, моля отговорете. Отговорете на едно-двайсет-едно-точка-пет.
— Отговарят ли? — попита Бъртън.
— Съвсем не. — Барис опита отново, после за трети път, докато водачът проверяваше позицията им.
— Няма добри новини, база — излъчи той обратно към кораба. — Няма отговор. Ще се опитаме да го обърнем.
Бъртън пусна бутона за предаване.
— Бори, продължавай да опитваш, окей?
— Естествено. Но бих ти препоръчал да не се доближаваш повече, приятел.
— Още три-четири метра и това е.
Бъртън отново пое напред и включи всички светлини на изтребителя. После извади едно фенерче от джоба на униформата си и го насочи към пилотската кабина, като мигаше, за да привлече вниманието им. Който и да седеше в лявата седалка, той гледаше надясно. Крис виждаше лъча на фенерчето, който осветяваше тила на човека, но той очевидно не забелязваше отраженията от фенерчето в пилотската кабина.
— Добре, Бори, ще го бутна — каза Бъртън, като нарочно слезе, за да позволи турбуленцията след изтребителя да премине през крилото на реактивния самолет и го накара да подскочи.
Завъртя глава, за да види предвидимия ефект, при който светлините на крилата на боинга показаха внезапно завъртане наляво, после надясно, преди да се върнат към постоянен полет.
Бъртън се върна назад, където отново можеше да вижда в пилотската кабина, но човекът на прозореца беше обърнат на другата страна.
— Още няма отговор — докладва Бъртън.
— Бутнах го, но автопилотът е включен.
— Крис…
— Знам, знам… нямаме време, нали?
Той усети как се стяга от нарастващото напрежение. Започна да клати крилата и да мига със светлините на изтребителя, като спазваше международните правила за прехващане по време на полет, но никой в пилотската кабина на боинга не отговаряше.
— Неприятно ми е да ти го кажа, Зверче, но вече почти излязохме от зоната за идентификация. Имаме по-малко от двайсет и три километра, преди да го обърнем или да го свалим.
— Ще опитам от другата страна. — Той натисна бутона за предаване. — Две, три и четири, задръжте позициите си. Опитвам се да му привлека вниманието.
Бъртън подскочи с изтребителя над нивото на пътническия самолет и леко зави надясно, като плавно се плъзна напред и отдясно на пилотската кабина, после отново се спусна надолу към нивото на очите на пилота. Пак опита с клатенето на крилата и фенерчето и този път настъпи раздвижване, когато самотната фигура в пилотската кабина внезапно изчезна.