Той се протегна да провери за допълнително съобщение, но от принтера не стърчеше нищо, а той имаше други, по-важни неща на главата си, за да се сети, че на малката машинка просто й е свършила хартията.
Фил се втренчи в пилотската кабина на изтребителя, като осъзна, че пилотът му прави знак с ръка, сякаш му маха да го последва, и мига със светлините на крилата си.
„Какво иска от мен, за бога?“
„Меридиън“ никога не го беше обучавала как да действа, ако го прехванат военни самолети. Дори и да го бяха направили, той го беше пропуснал. В миналото беше слушал военни пилоти, които разказваха за определени сигнали с ръка, използвани на изтребителите по време на Студената война — специални жестове, с които на прехванатия пилот се обясняваше какво да прави. Но това не беше ли само в случаите, когато някой беше нарушил комунистическото въздушно пространство и те искаха да го приземят? Фил разрови паметта си, но там нямаше нищо за сигнали с ръка. Може би в някой от наръчниците, но нямаше време да търси.
Пилотът на изтребителя клатеше крилата на самолета си, мигаше със светлините и постоянно сочеше надолу, но нищо от това нямаше смисъл за командира на Полет 6.
„Предполагам, че иска да го последвам. Сигурно иска да се приземя някъде по-близо от Лондон.“
Фенерчето на пилота изтребител отново се насочи към пилотската кабина на боинга и Фил вдигна палци в отговор.
„Това е — помисли си Фил. — Върнах му жеста.“
Очите му се спряха на бордовия компютър. Брегът на Франция беше на около сто и петдесет километра пред него, а маршрутът му минаваше през Марсилия.
„Дали иска да отида там?“ — зачуди се Фил.
Как можеше да го попита без радиостанция? Фил вдигна ръка към таблото над главата си и включи централното осветление на пилотската кабина, като заля всичко със светлина. Отново помаха на пилота и посочи напред, като му направи знак, че слиза, без да е сигурен дали го видяха. После бръкна в пилотската си чанта за бележника, който винаги носеше, и черния маркер в страничния джоб. Бързо написа „Кацане в Марсилия?“ и го обърна с лице към прозореца, като го държеше достатъчно близо, за да се вижда в светлината от пилотската кабина.
Но изтребителят вече беше напред, твърде далеч, за да го прочете.
На борда на „Еър Форс Едно“
— Той най-сетне даде знак, че ме забелязва, и според мен разбра, че трябва да ме последва — докладва старши лейтенант Бъртън на президента.
Блясъкът от нов видео прозорец, добавен на екрана с течни кристали, привлече вниманието на президента. Отново виждаше инфрачервената спътникова снимка на боинга и на изтребителите, предавана на живо. Водачът на F-14 практически докосваше носа на боинга, а тримата останали поддържаха формация по-назад и встрани. Той видя как водещият „Томкет“ излиза напред и започва лек завой наляво и го чу как инструктира останалите пилоти да го последват отдалеч. Изтребителят продължаваше левия си завой, но боингът продължаваше право напред, както потвърди един от задните изтребители, който в същия момент натисна бутона за предаване.
— Водач, тук е две. Целта не те следва. Повтарям, не те следва. Курсът му остава три-четири-нула.
„Меридиън“ 6, в полет
— Добре, започваме да се снишаваме — каза Фил, най-вече на себе си, като изключи задържането на постоянна височина от автопилота и започна спускане на височина от 1500 метра.
Издърпа ламинирания лист с инструкции в скута си и премина през всички точки, преди да вдигне очи. Обикновено вторият пилот четеше, а той отговаряше. Празното място отдясно предизвика чувство за вина; появи се смразяващият образ на Гарт Абът, проснат в локва кръв на пистата в Катсина.
Фил се опита да се отърси от кошмара и погледна към изтребителя. Другият самолет беше изчезнал, значи вероятно го беше разбрал правилно.
„Марсилия… трябват ми инструкциите за заход към Марсилия.“
Той издърпа кожената книга с таблиците за Европа и прелисти страниците за Франция, докато откри нужните и ги извади от папката, като погледна нагоре да провери височината.
„Слизаме през ниво на полета три-шест-нула. Няма начин да се обадя на някого по радиото. Ще трябва просто да долетя до пистата и да се приземя.“
Фил обърна инструкциите за приземяване и проучи диаграмата на летището, като запомни посоката на най-дългата писта. Надяваше се, че ще бъде осветена.