Очите на Джуди Джаксън блестяха от гняв, но страхът от избухливостта на мъжа я възпря.
— Не желая да ви виждам повече извън това място — извика тя.
— Казвам се доктор Логан и ще правя каквото си искам.
— Професията ви не ме интересува. Ако докоснете който и да било уред на този самолет или член на екипажа, или оспорите, или не изпълните нарежданията ни за втори път, ще бъдете арестуван, отстранен, обвинен, съден, признат за виновен и вкаран в затвора. Не забравяйте, че имаме въоръжени авиационни шерифи и ако решат да се захванат с вас, ще прекарате следващите десет години в затвора, в случай че изобщо оцелеете… при това вероятно в Обединеното кралство, където не толерират подобно поведение. Разбрахте ли ме?
— Свърши ли? — попита той.
— Да.
Той отново насочи показалеца си към нея и заговори ниско и заплашително:
— Жено, ако чуя още една лъжа от теб, ще ме подкрепят триста разгневени пътници.
— И ти не смей да ме заплашваш — изсъска тя, но преглътна достатъчно шумно, за да издаде притеснението си, после бързо пое назад през завесите. Добре знаеше, че в международните полети на „Меридиън“ няма въоръжени шерифи.
Джени Бретсън стоеше до мястото си в първа класа, наблюдавайки сцената. Когато Джуди Джаксън се обърна да си върви, тя я последва и най-сетне я спря в кухненското помещение на бизнес класата.
— За какво беше всичко това, Джуди? — попита, като посочи през рамото си.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джуди, без да се обръща.
— Да не би да е пълнолуние или нещо подобно? На отсечката Чикаго — Лондон също беше пълно с ядосани хора. Защо се вбеси докторът?
Джуди внезапно се обърна, огледа Джени и се намръщи.
— Този следобед не сме в най-добрата си форма, нали, мис Бретсън? Сигурна ли сте, че ще преминете инспекцията на началника на стюардесите по време на полет?
— Какво говориш? — отвърна Джени.
Джуди изсумтя и махна с ръка.
— Няма значение. Предполагам, че на бившите шефове се позволява да изглеждат като вещици.
— Като… какво?
— Какво искаш, Джени? Заета съм.
— Виждам. Чух целия спор и се чудех дали не мога да ти помогна по някакъв начин.
Джуди пристъпи напред, като заби показалец в гърдите й.
— Бретсън, нека да изясним това. Аз отговарям за този самолет и за този екипаж. Ти вече не си шеф в тази компания, макар всички да знаем, че продължаваш да работиш като доносник. Хвърлиха те на този самолет, за да се престорят, че спазват закона, и за да шпионираш.
— Моля? Сама не си вярваш. Но щом го спомена, защо излитаме с екипаж, който не отговаря на изискванията?
— Както знаеш, с твоя задник на борда технически отговаряме на изискванията. Но ти не си едно от момичетата ми и аз нямам нужда от твоята помощ, а и не бих я приела, дори да имах. Върви да спиш зимен сън и не ми се пречкай.
— Никога няма да се промениш, нали, Джуди? Същото нахално, агресивно поведение и същата пълна липса на отношение към клиентите.
— Седни си на мястото, Бретсън! Или искаш да арестувам и теб?
Джени въздъхна и посочи нагоре, когато двойният сигнал за излитане прозвуча в салона:
— Ти ли ще уведомиш командира за случката, или аз да го направя?
— Никой няма да говори с моята пилотска кабина освен мен. Чат ли си?
— Те трябва да знаят, Джуди.
— Изчезвай веднага, по дяволите! — отсече Джуди, като посочи напред.
Джени се оттегли през завесите и достигна мястото си в момента, в който двигателите достигнаха пълна мощност и тежко натовареният „Боинг 747“ започна да набира скорост за излитане.
17
„Меридиън“ 6, в полет
11:54 ч
Фил Найт включи автопилота на самолета, когато боингът премина 2400 метра и диспечерите от Лондон ги насочиха на юг. Проследи как сложната система на автопилота внимателно изравни големия реактивен самолет на височина 11 000 метра, а автоматичната тяга нагласи двигателите на зададената скорост по същия начин.
Командирът погледна надясно, за да се увери, че вторият пилот все още държи ламинирания лист за проверка на системите в скута си. В часовете след спора им на „Хийтроу“ единственото им общуване се състоеше в задължителните съобщения. Фил Найт осъзнаваше, че е реагирал прекалено остро. Това не беше правилното време и място да се справи със снобизма на втория си пилот, но той не беше измислил начин да поправи бедата. Вторият пилот наистина си го беше изпросил, но от Фил се очакваше да бъде водач, а той не беше достатъчно внимателен. Избухването му беше влошило нещата.