— Бъркани, на очи, варени?
— Бъркани. И… имаш ли тоалетна?
— Даже две. Иди в малката, отдясно.
— Благодаря.
— Телефонът ти звъни — каза Блейлок.
Дейвид погледна към колана си, откачи телефона и натисна един клавиш.
— Просто гласова поща.
Той го остави на плота и се измъкна към тоалетната.
Когато се върна, Джон Блейлок вече бе започнал да събира необходимите съставки за закуската, като с демонстративна липса на усилие чупеше яйцата в голяма купа и хвърляше черупките с една ръка, без да спира да говори:
— Самият ти едва вчера свидетелства, че ако не ликвидираме причините за нарастващото напрежение и ярост на пътниците, един ден ще се случи нещо далеч по-лошо.
— Откъде…
— Едно малко нещо, на което викам правителствена кабелна телевизия.
— А, да. Разбира се. Радвам се, че си го гледал.
Дейвид забеляза как по лицето на Джон Блейлок пробяга усмивка, когато вдигна очи към него, преди отново да се съсредоточи върху храната.
— Колкото повече си мисля, толкова съм по-сигурен, че военните и ЦРУ не се притесняват за това, за което говорихме преди минута. Искам да кажа, че те наистина се тревожат от непланирани инциденти, но се обзалагам, че всъщност са в паника от възможността за въздушен троянски кон. След атаките срещу Световния търговски център дори комарите привличат вниманието им, когато се отклонят от курса, а над Вашингтон все още летят изтребители. Естествено, че проявяват параноя, но както казва старата поговорка: „Това, че си параноичен, изобщо не означава, че лошите не се опитват да те спипат“.
— Съгласен съм.
— Те не знаят откъде би могъл да дойде този троянски кон, но са убедени, че идва. Вероятно са получили няколко предупреждения от оперативни работници. Така че се хващат за всяко нещо, опитват се да елиминират всичко, което би могло да доведе до подобен кошмар. Засега мога да разсъждавам свободно върху проблема, защото нямам непосредствена секретна информация по въпроса. Само инстинкт и опит.
— Добре.
— И те правят същото.
— И това ти е работата?
Блейлок вдигна очи и се усмихна.
— Е, всъщност не. Прекарах доста години, като се опитвах да държа параноята под контрол. Нали се сещаш, изправях се в подходящия момент, шумно се прокашлях и изтъквах, че очевидно кралят е гол.
Той обърна няколко цвърчащи дебели парчета пушен бекон, сложи хляб в тостера и изсипа яйцата в пълния с масло тиган, преди да продължи:
— Не трябва да забравяш и разузнавателния еквивалент на принципа за неопределеността, допълнен от закона на Мърфи.
— А, чакай да позная. Ще ми го разкажеш подробно, нали? — попита Дейвид, като се преструваше на разтревожен.
— Разбира се. Принципът е прост. Независимо колко невероятна е една теория, действителността е още по-откачена, непредвидима, неочаквана и невъзможна.
Джон Блейлок приключи с яйцата и с лекота ги раздели в чиниите, добави бекона и препечения хляб и сложи чинията на Дейвид пред него.
— Впечатляващо. Моите комплименти за готвача.
— Готвачът ти благодари и приема пари в брой или златни наполеони. Искаш ли и малко шабли? Имам една каса в избата.
— Имаш изба на лодката?
— Не. Звучи обаче толкова симпатично претенциозно, нали? Все едно подушваш пластмасова тапа на винена бутилка. Всъщност избата ми е в един от шкафовете навън. Дори имам някои отлежали вина, реколта… — Той погледна часовника си. — … четирийсет и трета.
— Не, но благодаря. Това е страхотно.
От лявата му страна тихо се отвори врата и Дейвид погледна навреме, за да види млада жена с гарвановочерна коса, чието облекло се състоеше единствено от сънливото й изражение. Тя се появи на прага, като търкаше окото си с една ръка и държеше вратата с другата.
— Добро утро, красавице! — каза Джон Блейлок с такъв тон, все едно това се случваше всяка сутрин.
— Добро утро, Джон — измърка тя.
— Запознай се с един колега полковник, бебче. Дейвид, това е Джил. Джил, това е Дейвид.
Джил спря да търка окото си и бавно се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше факта, че е гола. После вдигна очи към Дейвид с леко засрамена усмивка и захапа палеца си.
— О! — възкликна тя тихо и му махна с ръка, преди отново да изчезне в спалнята.
— Е — продължи Джон Блейлок, без да нарушава ритъма на разговора, — какво друго мога да направя за теб?