Дейвид кимна с глава към затворената врата.
— Освен ако тя няма сестра там, вътре, един студен душ ще свърши работа.
— Няма сестра. Но можеш да скочиш в залива. Достатъчно студено е.
— Може ли да попитам на колко години си, полковник?
— Бих могъл да отговоря „достатъчно“.
— Но това щеше да е тъпа шегичка и…
— Да, никога не бих използвал подобна реплика. На шейсет и четири съм, чувствам се на двайсет и девет и преди да попиташ, синко, тайната е просто да се отнасяш добре с дамите.
— Да бе.
— Изглеждаш смаян.
— А… извинявай за въпроса, но не трябва ли да седиш на върха на някоя планина в Тибет и да преподаваш това познание на целия свят?
19
„Меридиън“ 6, в полет
15:01 ч
Джуди Джаксън избърса една капчица пот от челото си. Температурата в салоните на самолета беше твърде висока и тя вече беше помолила втория пилот да пусне климатика по-силно. Оплакванията на пътниците не й правеха впечатление, но зачестяваха.
— Виждате ли това малко нещо над главата си, което прилича на оченце? — беше попитала последния недоволен пътник. — Според вас защо сме ги сложили там? Ей, нека да помисля… — Тя завъртя очи към тавана и подпря бузата си с показалец, сякаш се опитваше да мисли сериозно. — О, може би за да охлаждат пътниците? — Тя завъртя вентилатора на включено и с усмивка го насочи към лицето на мъжа. — Ето, видяхте ли? Проблемът е решен.
Сега обаче самата Джуди Джаксън не се чувстваше добре, затова издърпа микрофона от поставката и нареди на пилота да засили охлаждането. После пристъпи към завеската, която разделяше бизнес и първа класа от останалите пътници и внимателно я дръпна, за да отвори малък процеп. Трийсет-четирийсет души бяха прави. Нямаше усмивки. Виждаше две от стюардесите си сред тях, които разнасяха напитки и добро настроение, но беше очевидно, че недоволството все още е високо след закъснението на „Хийтроу“ и намесата на доктора от първа класа.
Тя потръпна от отвращение при мисълта, че ще й се наложи да се справя с цял салон мърморещи пътници. В днешно време си купуваха билети за жълти стотинки, но винаги искаха повече и на нея й беше дошло до гуша.
А тук трябваше твърда ръка.
Двама спортно облечени мъже я забелязаха и поеха към нея. Джуди понечи да се оттегли зад завесата, но промени решението си. Изглеждаха ядосани, но не можеше да са по-ядосани от нея.
— Вие ли сте началник стюардесата? — започна един от мъжете.
— Аз съм старшата стюардеса, да. — Тя посочи към тавана. — Забелязахте ли светещия надпис за коланите и факта, че все още е включен?
— Да, както и да е — каза вторият. — Вижте, мис, поне три пъти се оплакахме на екипажа ви, че отзад е твърде горещо, а на жена ми вече й стана лошо.
— Вече се погрижих, сър. А сега и двамата седнете на местата си.
Мъжете се спогледаха.
— Не ме ли чухте? Надписът свети. Седнете по местата си.
— Знаете ли — започна по-едрият мъж, — дотук ми дойде от вашето нагло отношение.
Тя застана на няколко сантиметра от лицето му.
— И на мен ми дойде до гуша от пътници, които нарушават федералните закони, като отказват да се подчиняват на нарежданията ми. Заемете… местата… си… веднага!
— Хайде, Джим — каза вторият мъж, като дърпаше приятеля си за ръкава.
— Ще подам оплакване, жено — извика Джим с почервеняло лице.
— Внимавай да не ми объркаш името, ако изобщо можеш да пишеш, мъжо! — отсече Джуди и едновременно с това взе микрофона.
Драги пътници, говори старшата стюардеса. Слушайте внимателно. Ще обясня нещо на тези от вас, които не забелязват светещия надпис или не разбират какво означава. А именно, че веднага трябва да седнете на местата си и да закопчаете предпазните колани. Знам, че според някои от вас имате рождено право да мърморите и да се оплаквате от всичко, но започнахте да ставате смешни. Вече охлаждаме пътническия салон, така че не искам да чувам нищо повече по този въпрос. Вече летим към крайната си цел, така че темата за закъснението в Лондон е приключена. Ще ви сервираме храна след малко, ако спрете да мрънкате. Честно казано, изобщо не ме интересува какви оплаквания ще напишете, когато слезете от този самолет, но междувременно, ако видя още някого прав на пътеката без изричното ми разрешение, ще накарам да го арестуват, обвинят и изправят пред съда, защото е попречил на екипажа ми. Затворът в Кейптаун няма да ви хареса. А сега, момчетата отпред, седнете на местата си! Веднага!