— Какво става? — извика Найт и блъсна наръчника от коленете си.
— Не знам… Чакай! Имаме предупреждение за пожар в четвърти двигател! — изкрещя Гарт, за да надвика шума, докато се протягаше да натисне бутона, с който се изключваше мощната аларма.
Фил се вторачи в него с широко отворени очи.
— Четвърти?
— Да. — Гарт погледна през десния прозорец, макар че трудно можеше да види външния двигател от пилотската кабина.
Вниманието му беше привлечено от рязко движение отляво и той долови как ръката на командира се стрелва към дросела на четвърти двигател и го премества на празни обороти. Самолетът веднага се люшна надясно, преди автопилотът да успее да компенсира.
— Фил… — започна Гарт, но дясната ръка на командира се стрелна този път към пожарната ръчка на четвърти двигател.
— Не! — чу се да изкрещява. — Не я дърпай!
Фил Найт ядосано изгледа помощника си.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „не я дърпай“? Има пожар!
Беше напълно шокиран от намесата на Гарт, но все пак спря.
— Не, няма. Това е фалшива тревога.
— Какви ги говориш, Абът?
— Този двигател вечно дава фалшива тревога за пожар, Фил. Всъщност няма нищо страшно.
Найт се колебаеше, като междувременно обираше луфта на щурвала наляво, за да компенсира загубата на реактивна сила от дясното крило.
— Откъде знаеш?
— Периодично прави така през последните три месеца — дава фалшиви тревоги за пожар. Докладвах ти още в Лондон, когато не можехме да стартираме двигателя. Помниш ли?
— Не си спомням да си ми казвал нищо за това.
— Казах ти! Бях точно тук и ти казах, че четвърти двигател дава фалшива тревога за пожар във въздуха, а механиците не могат да разберат защо, така че… неофициално караме с повредата.
— Няма значение. Предупреждението за пожар си е предупреждение за пожар.
— Фил, не го прави! В момента, в който спреш този двигател, ще трябва да кацнем аварийно. Чувал ли си за поддържащи индикации?
Фил Найт се обърна към втория пилот.
— Не смей да ми говориш снизходително, Абът.
— Не говоря така, Фил, просто…
— Аз съм командирът. Когато ми трябват проклетите ти съвети, ще ги поискам.
— Фил, компанията казва, че трябва да слушаш съветите ми. Виж проклетото табло.
Вторият пилот посочи към уредите на централното табло.
— Виждаш ли температурата на изгорелите газове? Нормална е. Притокът на гориво е нормален. Оборотите в минута са стабилни. Всичко е наред, освен индикатора за пожар.
Найт също гледаше уредите. „Обнадеждаващ знак“, заключи Гарт, като издърпа интеркома от поставката.
— Нека да се обадя в салона и да ги питам дали виждат нещо да гори.
Фил Найт кимна със стиснати челюсти, приковал очи в уредите.
След половин минута Гарт остави слушалката.
— Там не виждат нищо необичайно, Фил. Нито огън, нито дим. Нищо. Просто фалшива тревога.
Фил Найт объркано изгледа Гарт и внезапно се облегна назад.
— Не мога да летя така. Обяви извънредно положение, Абът. Помоли за незабавен коридор до — той хвърли поглед към бордовия компютър — Международно летище Алжир.
— Алжир? Не! Господи, Фил, Алжир е кофти. Имат голямо летище, но това е опасно място и ти гарантирам, че компанията ще ни накаже. Спомни си, че вече знаят за тази повреда.
— Наредих ти да ми дадеш извънреден коридор.
— Фил, моля те, чуй ме. Ако отклониш натам и обявиш пожар в двигателя или го изключиш, ще заседнем в Алжир и полетът ще свърши. Там нямаме наземен екип.
— Ако имаме индикация за пожар, трябва да кацнем на най-близкото подходящо летище, дори и да не изключим в момента двигателя. Нали не си забравил правилата? — отсече Фил.
— В реалния живот, капитане, трябва да съобразяваме правилата с действителността! Зад нас са Испания, Гибралтар и други, много по-подходящи за нас летища от Алжир, ако държиш да кацнеш и да застрашиш кариерата и на двама ни, особено след като проклетият двигател не гори!
Прекъсна ги звънът на интеркома и Фил Найт рязко вдигна слушалката до ухото си.
— Да?
— Командире, самолетът току-що потрепери и зави наляво. Какво става?
— Имаме пожар в двигателя и ще направим аварийно кацане в Алжир.