— Наистина ли? Ти ли ще им кажеш? — попита Джуди.
— Не. Ти го направи. — Той прекъсна връзката и остави слушалката, докато се обръщаше към Гарт. — Алжир е най-близкото подходящо летище. Няма място за спорове.
— Няма никакъв пожар, Фил, и няма причина за извънредно кацане. Не разбираш ли? Няма никакъв пожар! — Гарт отчаяно се опитваше да запази спокойствие. — Фил, чуй ме. Знам, че си ходил на същите курсове, на които и аз. Нищичко ли не си спомняш?
— Казах млъкни, Абът. Чух те и отхвърлям предложението ти.
Но Гарт видя, че отмества ръка от лоста.
— Не ме слушаш, Фил. Компанията изисква от теб да вземаш на сериозно предложенията на втория пилот, а вторият ти пилот най-сериозно те съветва да не се отклоняваш към Алжир заради несъществуващ проблем.
За момент Гарт се зачуди дали да не поеме контрол върху самолета. Но нямаше начин Найт да се откаже от командването, така че просто щяха да се сбият във въздуха. Не, беше по-добре да изпълнява нарежданията му, независимо колко идиотски бяха.
Той погледна към сателитния телефон за връзка с компанията.
— Фил, трябва да се обадим на шефовете, преди да направим нещо драстично.
— Защо? Аз командвам.
— Защо ли? Ами може би не сте забелязали, капитане, че и двамата работим за „Меридиън Еърлайнс“, а не за авиокомпания „Фил Найт“. Ако се отклоним, ще побеснеят. Става дума за международни полети, Фил. Тук не е като по вътрешни линии.
Фил Найт запази мълчание.
— Добре тогава — заяви Гарт. — Да се отбележи, че се опитах да те посъветвам.
Фил рязко погледна надясно.
— Това пък какво беше?
— Кое? — объркано го изгледа Гарт.
— Това „да се отбележи“.
Вторият пилот посочи към микрофона за записване на разговорите в кабината над главите им, после отпусна ръка.
— Нищо. Забрави.
Гарт издърпа сателитния телефон от поставката и набра номера. Фил продължаваше да го гледа ядосано. От оперативния център в Денвър отговориха и той набързо изложи проблема. Вече чуваше гласа на Джуди Джаксън по уредбата в салона, която обясняваше на пътниците, че се отклоняват към столицата на Алжир.
— Повтори, Полет шест — нареди диспечерът от Денвър.
— Казвам, че имаме индикация за пожар в четвърти двигател — повтори Гарт. — Нямаме поддържащи индикации, но според командира трябва да обявим извънредно положение и да се отклоним към Алжир.
Последва шум и Гарт чу как спешно предават слушалката на друг човек. Гласът на новия му събеседник беше твърд и остър:
— Говори директорът на полетите. Каквото и да правите, не се отклонявайте към Алжир.
— Само секунда, сър. Тук е вторият пилот. Ще ви дам командир Найт. — Гарт протегна телефона към лявата седалка. — Директорът на полетите иска да говори с теб.
Фил грабна слушалката от ръката му с неподправено отвращение.
— Говори командир Найт.
Той се заслуша и кимна няколко пъти, после лицето му почервеня като цвекло.
— Но аз все пак имам индикация за пожар.
Гарт чу, че отсреща повишават тон. Не разбираше какво се говори, но репликите на командира бяха достатъчни.
— Не, казах ви, че имахме тревога за пожар. Исках да спра двигателя, а Алжир е най-близкото подходящо… Да… да, разбирам, но правилата са ясни. Добре. Но няма да летя с повреден двигател чак до Кейптаун. Тогава къде предлагате да отида? Обратно в Лондон?
От другата страна на линията се изля порой от думи, произнесени с още по-силен глас, и Гарт ясно видя как Фил Найт се бори да не закрещи.
— Добре. Ако не се оправи, ще се върнем в Лондон.
Той въздъхна и разтърка слепоочието си със свободната ръка. После прекъсна връзката.
— Не можа да изчакаш и секунда, преди да им се обадиш, нали? — заяви командирът след няколко минути мълчание.
— Господи, Фил, казах ти, че идеята няма да им хареса.
— Не го пипай повече.
— Моля?
Фил Найт се извърна и изгледа Гарт, а вените на врата му бяха почти пурпурни от напрежение.
— Не пипай повече проклетия сателитен телефон! Само аз ще се обаждам. Ясно?
— Искаш ли разрешение да обърнеш? — попита Гарт.
— Да — отвърна командирът.
Джуди Джаксън стоеше на изхода на кухненското помещение в първа класа и оглеждаше изумените лица на пътниците. Видя как две от стюардесите й се приближават не по-малко уплашени от съобщението за аварийно кацане. Джуди отново набра пилотската кабина и с изненада чу гласа на Гарт Абът.