Выбрать главу

— Добре — каза Дейвид, — но ще трябва да говори някой друг от работната ми група.

— Разбирам. Явно са ти се накарали здравата през последното денонощие, нали?

— Ами, да кажем само, че определени висши офицери бяха твърде неприятно впечатлени от факта, че полковник от авиацията на действителна служба се явява пред подкомисията.

— Добре казано. Виж, аз ще се върна във Вашингтон след няколко дни. Хайде да те заведа на обяд и да поговорим. Не хапя, но имам нужда от помощта ти. Както сам каза, Дейвид, тази бъркотия в авиокомпаниите скоро ще доведе до непредвидими последствия. Моите хора ще ти се обадят, за да уговорите време и място.

— Добре.

— Между другото, сигурно е най-добре да не казваш на генерала си, че сме говорили.

— Повярвайте ми, няма да му кажа.

Той чу как връзката прекъсна, изключи собствения си телефон и свали слушалките, като се чудеше как ще угоди на двама господари едновременно.

„Меридиън“ 6, в полет

Джуди Джаксън току-що беше влязла в салона на първа класа, когато чу звъна на интеркома. Тя вдигна и откри, че разговаря с Гарт.

— Пожарната аларма се изключи, Джуди. Обръщаме към Кейптаун.

— Шегуваш се!

— Не — каза просто той. — Алармата се изключи. Продължаваме.

— Сигурен ли си този път?

— Ей, аз съм само втори пилот. Фил взема решенията.

Тя остави слушалката и пристъпи към завесата, като усещаше нетипичен възел в стомаха си от предстоящата задача да се справи с неконтролируемия доктор в първа класа. Или от сблъсъка с Макнотън. Не всеки ден й се случваше да се разправя с толкова груби и агресивни пътници като него.

„Проклет британец!“ — помисли си тя. Оттогава не се беше обаждал, но ефектът от вербалната му атака в Лондон беше, че тя спря да прави обичайните си съобщения по уредбата, а това беше дразнещо. Тя обожаваше да си измисля. Лъжи, как не! Това не беше лъжа, а творчество. Много важно, че кралицата била в Индия или не знам си къде! Кого го интересува? Пътниците просто искаха да чуят разумно обяснение. Тя никога не се беше притеснявала за истината.

Джуди вдигна микрофона, но отново изпита неприятното чувство, че губи контрол. Затвори очи и поклати глава, за да се отърве от него. „Това са глупости — каза си. — Аз съм царицата на салона.“

Шумът от включването на уредбата предизвика ново вълнение сред пътниците. Всички вдигнаха глави и погледнаха към колоните. Тази гледка обикновено й доставяше удоволствие, защото беше потвърждение на силата й да властва над триста души винаги когато поиска.

Отново говори старшата стюардеса. Спомняте ли си, когато ви казах, че се връщаме в Лондон, защото пилотите ми казаха да ви го съобщя? Е, пак можете да си приберете английската валута, защото излиза, че хората в пилотската кабина отново са променили решението си. Връщаме се към план А. Продължаваме към Кейптаун по разписание.

Тя млъкна, като се чудеше какво да добави и за момент се стресна, че не може да измисли нищо.

А, проблемът с двигателите очевидно е решен, а за тези от вас, на които им е твърде горещо, съм помолила пилотите да пуснат климатика на максимална мощност, така че ако ви стане прекалено студено, обадете ни се.

„Добре — помисли си Джуди. — Започнах да си спомням уроците по психология на тълпата. Ако им кажеш, че им е студено, наистина ще се почувстват така.“ Все пак се чувстваше малко неловко. „Това беше най-странното съобщение, което съм правила“, помисли си, като усети как леко се изчервява от неудобство. Обърна се, за да се върне в първа класа, но видя Ел и Синди да махат през завесите.

— Джуди, помощ! — извика Ел.

— Какво?

Синди посочи с палец назад.

— Няколко души питат дали това е същият двигател, който се нуждаеше от ремонт в Лондон, и според мен са уплашени.

— Ако е същият, и аз съм уплашена — добави Ел.

Джуди скръсти ръце и се вторачи в тях. Ел беше смайващо висока блондинка с остри черти, а Синди беше хубава дребничка брюнетка. И двете изглеждаха изтощени.

— Трябва да си оправиш очната линия — каза Джуди на Ел, като предизвика стресната реакция.

— Джуди! — настоя Синди. — Трябва да ни кажеш. Пилотите знаят ли нещо?

Джуди облиза устни и погледна към стълбичката, която водеше към горния етаж и пилотската кабина, преди да върне поглед върху Синди.