— Добре.
— Тя забелязала люковете и не получила задоволителен отговор от мъжете, защото според нас и те не са знаели, че са ги натопили. Ако тя не ги беше хванала, вероятно щеше да има анонимно телефонно обаждане. И двамата са натурализирани канадци от Пакистан, чудесен материал за манипулиране, и сме сигурни, че са натопени.
— А другият инцидент? — попита президентът.
— Той е още по-интересен, сър. Става въпрос за самолетна част, хидравлично бутало за колесник, в което внимателно са укрити части за ядрен детонатор, а буталото е изпратено на фирма производител с отлична репутация в Атланта. Който и да я е изпратил, със сигурност е знаел, че контрабандата ще бъде разкрита в Атланта, и се е оказал прав. ФБР арестува двама японци със зелени карти, които се появиха да приберат пратката, но според нас и те са мулета.
Президентът отново вдигна ръка, за да ги спре, и посочи в далечината.
— Вижте, орел. Точно над дърветата.
Тримата мъже присвиха очи в блясъка на обедното слънце за няколко секунди, преди президентът да сложи ръце на кръста и да се обърне с лице към двамата мъже.
— И така, имаме терористи, които изпращат в Северна Америка пратки, подходящи за производството на оръжия за масово унищожение, а хората, които дърпат конците, искат тези пратки да бъдат заловени. Защо? За да отклонят вниманието ни от Европа.
Райън кимна.
— Ако се хванем на въдицата и решим, че тези две засечени пратки означават, че терористите ще нападнат Северна Америка, те отлично знаят, че ще изпаднем в паника и ще използваме целия си разузнавателен потенциал, за да предотвратим удара. И докато търчим насам-натам по собствените си брегове, едва ли ще можем да спрем атаката срещу Европа, дори с всичките военни сили, които сме разположили в Средния изток.
— Господин президент — намеси се Дон Недърман, — просто нямаме достатъчно доказателства, за да принудим британците, французите или германците да повярват на тази теория. Те все още мислят, че истинската мишена са САЩ. Всички следи сочат насам, а това оставя отворено поле за действие на тези главорези, стига да не направят грешка на континента и да привлекат внимание към себе си, преди да са готови.
— Как могат да закарат оръжие за масово унищожение в Европа?
— С влак през някоя слабо охранявана граница — продължи Райън — или по въздуха, с помощта на заплахата, която в Лангли наричат летящ троянски кон, или дори през нормалните търговски канали.
— Какво? Да използват куриерски служби, за да пренесат антракс?
— Звучи почти идиотски, да, но според нас най-вероятно е да изберат граждански самолет, който наистина изпълнява редовен полет. Предупреждението от тази сутрин, че атаката ще дойде през следващите четирийсет и осем часа от Централна Африка, идеално се връзва с това. С други думи, смятаме, че нещо става в момента. Представете си, че доставяте оръжие, като използвате някой от хилядите редовни граждански полети. Няма отвличане. Няма нападение срещу пилотската кабина. Самият самолет не се използва като бомба, а като куриер. Никой на борда не знае, че в товарния отсек или колесника има нещо смъртоносно. Ако някой на земята очаква полета, той просто може да използва радиостанция, за да взриви самолета над Рим или Париж например или просто да пробие един чувал и да разпръсне петстотин килограма антракс или нещо също толкова ужасно. Възможно е да използват и ядрено оръжие, но според мен е биологична заплаха. Нашите спътници доста добре засичат придвижване на радиоактивен материал от космоса и те знаят това. Ако тревогата е истинска, имаме шанс да го прехванем, защото знаем какво да търсим.
— И то е?
— Търговски или частен реактивен самолет, достатъчно голям да носи такова оръжие. Трябва ни незабавното ви разрешение да следим практически всички самолети, които влизат в Европа от юг през следващите няколко дни, да проверяваме самолетите на пистата преди излитане, да поддържаме плътна връзка с авиокомпаниите и да внимаваме за всичко необичайно, независимо какво е. Разполагаме със Седми флот в Средиземно море, който да използваме за буфер, но ни трябва президентско нареждане.
Президентът огледа двамата мъже и кимна.
— Имате го.
22
„Меридиън“ 6, в полет
17:15 ч
Джуди Джаксън разтвори завесите към салона на първа класа и бързо закрачи към малкото складово помещение в заострената предна част на боинга. Престори се, че търси нещо, после отново затвори вратата и бавно пое обратно, като срещаше погледите на възможно най-много пътници. Приближаваше се към мъжа, с когото се беше спречкала до уредбата. Беше забелязала, че куфарчето му понякога е под предната седалка, но по-често стои на коленете му, и това събуди подозренията й.