В същия миг усети как тя се разтърсва. Люлката се откачи пред очите й, като изстреля бебето от миниатюрното матраче. Видя как очите на майката се разширяват. Карън Дейвидсън се стрелна напред, но не успя да хване падащото дете.
В същото време отдясно настъпи раздвижване. Мъжът от съседната пътека се хвърли пред нея с протегнати ръце и улови бебето във въздуха. Тялото му се блъсна в ръба на една от седалките с тъп звук, а празната люлка издрънча на пода.
Джуди инстинктивно падна на колене, за да помогне. В целия салон започнаха да щракат предпазни колани.
Мъжът, който беше уловил бебето на Карън Дейвидсън, беше легнал настрани и държеше детето високо, за да го предаде на майката, но лицето му беше изкривено в болезнена гримаса. Младата майка също беше на колене, като притискаше дъщеря си и същевременно помагаше на спасителя й. Джуди чу гласове, стъпки, движение и викове и внезапно осъзна, че всички са насочени срещу нея.
Тя приклекна отново и се опита да помогне. Навсякъде наоколо имаше раздвижване и тя вдигна очи към морето от ядосани лица, които я обграждаха. Изправи се, но те не отстъпиха.
— Седнете си по местата! — нареди тя.
— Майната ти! — отсече някой в отговор.
Тълпата се притисна напред и я принуди инстинктивно да отстъпи. Джуди се свря в нишата между салоните и посегна към интеркома.
— Назад! Не ме докосвайте! — извика тя.
— Ей! Задръж малко! — нареди й едър мъж с костюм.
Прозвучаха и други викове, докато пътниците пристъпваха напред, а по лицата им се четеше чиста ярост. Инстинктите на Джуди настояваха за незабавно отстъпление. Тя се обърна и побягна към стълбичката за горния етаж, като с изумление чу множество бягащи хора след себе си и ядосани викове да спре.
Тя профуча през едно от кухненските помещения, като блъсна една от стюардесите си. Отзад долетя ядосан мъжки глас:
— Ей, кучко! Върни се тук и застани срещу нас!
Джуди се заизкачва, като вземаше по две стъпала наведнъж. Достигна до пилотската кабина, вдигна слушалката и притисна с ръка цифровата ключалка.
— Командире! Пуснете ме вътре!
Чуваше гласове и стъпки по стълбите зад гърба си.
— Какво? — попита Фил по интеркома.
Тя знаеше на какви въпроси трябва да отговори:
— Никой не ме принуждава, сама съм. Провери на екрана. Ръката ми е сканирана. Пусни ме вътре!
Тя чу как ключалките се отварят и се хвърли вътре, като тресна вратата зад гърба си.
— Какво ти става, за бога? — попита Фил Найт, когато видя разстроеното й лице.
— Там долу има бунт! — заекна тя, като реши, че моментът не е подходящ за пълен преразказ на малкия инцидент, който беше предизвикал избухването.
— Как така „бунт“? — попита командирът внезапно пребледнял, а Гарт се обърна от мястото си не по-малко стреснат.
— Една ядосана тълпа ме гони през целия самолет.
— Гони те? Не разбирам — каза Фил.
Тя го погледна и поклати глава, а в очите й напираха сълзи от гняв и неудобство.
— И аз, капитане… трябва да ги спреш. Не се подчиняват на нарежданията ми. Буквално са извън контрол.
— Какво… за какво са ядосани?
— За закъсненията в Лондон, температурата, това… обръщане по време на полета. По дяволите, не знам точно.
Гарт избута седалката си назад и започна да разкопчава колана, после спря и погледна към Фил.
— Ако това не е опит за отвличане, дали да не сляза да проверя какво става?
— Внимавай с тези копелета! — изръмжа Джуди със стиснати зъби. — В днешно време само с такива се занимавам. Животни, които мрънкат за всичко. Не мога да повярвам, че ме нападнаха.
— Джуди, ти не каза нищо за нападение — извика Гарт.
Тя се стресна и тръсна глава, сякаш да отклони въпроса.
— Беше почти същото. Проклети идиоти, гониха ме по пътеките!
Фил погледна втория пилот, после кимна и изчака Гарт да огледа вратата.
— Дали… трябва да кажа нещо?
— Моля те! — настоя Джуди. — Може би ще послушат, ако им говори мъж.
Фил Найт взе микрофона от поставката и набра цифрите, с които да се свърже с уредбата.
Говори командирът. Ако някой от вас се съмнява, че този екипаж има законно право да ви заповядва, нека размисли. Когато някоя от стюардесите ви казва да направите нещо, думата й е закон. Онези от вас, които току-що са гонили старшата стюардеса през самолета… ако не седнете веднага, наистина ще накарам да ви арестуват, когато кацнем.