Стреснатата Джуди Джаксън вдигна очи от мястото на втория пилот като хваната в капан.
— Фил, Джуди почти ги е докарала до бунт там, долу, а изобщо не си направи труда да ни информира какво е станало в действителност. Един от нашите пътници ще ти каже истината.
— Вие! — възкликна Джуди, като се изправяше, и се втренчи в Брайън Логан.
— Седни! — заповяда Брайън, после се обърна към стреснатия командир.
— Абът, какво става?
— Кажете му какво е станало, докторе — обади се Гарт.
Брайън Логан описа случката. Фил Найт се обърна и се вторачи в Джуди Джаксън.
— Защо пропусна да ми кажеш това, Джуди?
— Не беше важно — отвърна тя.
— Командире — продължи Брайън, — искам да арестувате тази жена за нападение върху пътник, след като я накарате да се извини по уредбата. Също така искам вашето публично извинение, че отказахте да разговаряте с нас, както и за другите нелепи неща, които се случиха по време на този полет.
Фил намръщено погледна през рамото си към Брайън.
— Не можете да ми предявявате искания. Веднага излезте от пилотската кабина.
— Не, капитане — отвърна Брайън по-твърдо. — Вие ще накарате тази кучка да се извини.
— За какъв се мислите, по дяволите? — нервно се засмя Фил.
— Говоря от името на триста ядосани пътници, на които им е дошло до гуша от тази проклета авиокомпания, от обиди, лъжи и глупости.
Фил се опита да се изправи в седалката си, без да откъсва очи от Брайън Логан.
— Казах веднага да напуснете кабината ми!
— Не! Не и преди да се извините по уредбата и да накарате и нея да се извини публично.
Гарт сложи ръка на рамото на Брайън Логан, но лекарят се отдръпна рязко и посочи командира с пръст.
— В действителност вие вече не командвате този самолет, капитане. Ние го поемаме. Вашите пътници поемат властта и искат незабавни извинения и ареста на тази жена.
Джуди изсумтя презрително и завъртя очи.
— Най-много да си спечелиш десет години в затвора с тези декларации. Знаеш ли какво правим с хората, които отвличат самолети в днешно време?
Фил Найт улови погледа на втория пилот.
— Изкарай този мъж оттук — отсече командирът и махна към Брайън.
Гарт отново се опита да сложи внимателно ръце на раменете на Брайън, но този път лекарят се завъртя и вдигна юмрук към лицето му.
— Не ме докосвай повече!
Вторият пилот отстъпи, вдигнал ръце във въздуха, като си мислеше за пожарникарската брадва, окачена на стената до вратата. Бе предназначена за използване в случай на катастрофа.
Брайън долови промяната в позата на Гарт и бързо се насочи към вратата. Сложи ръка на дръжката и подозрително изгледа и тримата.
— Какво решавате, капитане? Времето изтече.
Фил с усилие се завъртя в седалката и погледна натрапника в очите. Сърцето му биеше лудо.
— Виж, тя остава тук, окей? Аз ще я задържа.
— Какво? — отсече Джуди. — Аз не съм проблемът тук, приятел!
— Млъкни, Джуди — отвърна Фил.
— Върви по дяволите, пилотче — изстреля тя в отговор, като тръсна глава и скръсти ръце на гърдите си.
— Няма да ви се пречка — каза Фил. — Но никой няма да се извинява по уредбата. А сега изчезвай от кабината ми, по дяволите!
Те се гледаха вторачено в продължение на няколко напрегнати секунди. Най-сетне Брайън кимна.
— Засега. Но все пак ще се извините.
Гарт му отвори вратата.
— Как ви беше името? — попита Фил, като се опитваше да си възвърне поне част от контрола върху ситуацията.
Ефектът върху Брайън Логан беше незабавен. Той се завъртя и се вторачи в тях един по един с изражение, което едва ли издаваше здрав разум.
— Казвам се доктор Брайън Логан. Между другото, защо не използвате телефона си и да попитате компанията коя беше Дафни Логан? — Той се обърна и затръшна вратата зад гърба си.
В пилотската кабина настъпи тишина, с изключение на жуженето на инструментите и вентилаторите на климатика. Джуди заговори първа.
— Видяхте ли с какво трябва да се справям? Не мога да повярвам, че му играете по свирката!
— Какво беше това? — попита Гарт. — Да питаме за Дафни Логан?
— Нямам представа — поклати глава тя.
Гарт погледна Фил Найт. Знаеше, че обвинението е неизбежно.