— Добър ход, Абът, да вкараш луд пътник в пилотската кабина — заяви сухо командирът. — Компанията вероятно ще те уволни заради това.
— Не знаех, че е неуравновесен.
24
Вашингтон, окръг Колумбия
12:05 ч
Мобилният телефон иззвъня силно, Дейвид Бърд се извини и посегна да изключи нахалния уред, който трябваше само да вибрира. Тримата мъже около масата — приятели от ръководството на агенцията — махнаха с ръка, че няма нужда и той прие разговора.
— След колко време можеш да бъдеш в щаба на Националната разузнавателна служба? — изрева добре познат глас от другата страна.
— Полковник… Блейлок? — попита Дейвид.
— Кой друг ще ти се обади от моя телефон? Моля, отговори на въпроса.
— След около час, но…
— Добре. Сега е единайсет и трийсет, а на мен ще ми отнеме деветдесет минути. Ще те чакам в централното фоайе в един.
— Чакай! Защо?
— Защо ли? — Гласът на Блейлок звучеше невярващо.
— Точно така. Защо?
— Наистина ли искаш да те застрелям?
— Разбира се, че не.
— Тогава не питай. Довери ми се. Това е много несигурна линия, а аз съм един много несигурен запасняк.
— Започвам да го вярвам.
— А, добре. Обиди. Основата на всяко добро приятелство. Ще се видим след деветдесет минути.
Дейвид изключи телефона и вдигна очи, за да види, че двама от тримата му колеги също говорят по клетъчните си телефони.
— Трябва да тръгваш, така ли? — попита третият.
— Не още — отвърна Дейвид, като клатеше глава и се усмихваше на стила на Джон Блейлок. Истински слон в стъкларски магазин. — Първо ще си допия кафето.
Джон Блейлок го чакаше, когато Дейвид Бърд влезе във фоайето на НРС. Излъсканата и униформена версия на човека, с когото се беше запознал на кея в Анаполис, изглеждаше съвсем различно.
„Има няколко косъма не на място, но като цяло отговаря на устава“ — помисли си Дейвид. Блейлок свали шапката си и посочи към гишето на охраната. После двамата влязоха в кабинета на старши аналитик Джордж Зофел.
— Е, какво ще ми кажеш без опасност за живота си? — попита Дейвид.
— Не съм съвсем сигурен. — Блейлок се обърна към Зофел. — Обезопасено ли е това помещение, Джордж?
Зофел се усмихна и кимна мълчаливо.
— Защо сме тук, Джон? — продължи да разпитва Дейвид.
— Защото искаш да знаеш в какво състояние на тревога сме, докато търсим троянски коне, и защото искаш да знаеш как гражданската авиация е попаднала във фокуса на тези усилия, и трябва да видиш това, което виждат спътниците.
— Случило ли се е нещо?
— Винаги се случва нещо, Дейвид.
Зофел спря пред една врата без табелка, прекара карта през цифровата ключалка и ги покани да влязат.
— А това е? — попита Дейвид.
— Нещо, което много трудно можеш да опишеш на цивилен — пошегува се Блейлок, — но въпреки астрономическата му цена от няколко милиарда долара нашият Джорджи може да ни настани пред мониторите и да ни пусне сателитни снимки в реално време, които показват повечето радиоактивен материал на планетата Земя.
Джордж Зофел закима.
Помещението беше разделено от полукръгла маса с половин дузина удобни въртящи се столове, наредени срещу също толкова извита стена от монитори с течни кристали. Самата маса всъщност беше контролно табло, на което имаше главозамайващ набор от превключватели, бутони и клавиатури.
Ръцете на Джордж Зофел пробягаха над таблото с лекота, породена от дълъг опит, като набираха кодове за оторизация и отговаряха на няколко покани, включително да постави длан върху един скенер за разпознаване. Екраните светнаха и на тринайсет от тях се появиха различни картини и карти.
— Настоящият ни поглед върху Европа — обяви Зофел и се спря на постоянния мониторинг на радиоактивни материали и невъзможността отделните части, като например атомни детонатори, да бъдат видени от космоса. — Но хвърляме и по едно око на транспорта. Самолети, кораби, влакове, дори камиони, когато преминават през рискови зони с опасен материал. Оценката се прави от високоскоростни компютри, които използват много сложни алгоритми, но те не са подсигурени срещу грешка. Например в общия случай не можем да видим биологична или химична бомба от космоса, но пък можем да проследим подозрително движение или товар. Постоянно проверяваме търговските пратки и гражданските полети.