— Игла в купа сено, с други думи — отбеляза Дейвид.
— Абсолютно. А сега става още по-лошо. Целият ни екип работи денонощно, за да търси иглата. — Той хвърли поглед към Блейлок. — Потвърдете разрешението за достъп до строго секретна шифрована информация за полковник Бърд.
— Потвърждавам — кимна Джон Блейлок.
— Добре. Двайсет минути преди вие двамата да влезете, ни наредиха да отклоним всичките си възможни ресурси, за да наблюдаваме Централна Африка за възможна терористична намеса. Това е ново. До днес ударението падаше върху собствените ни брегове.
— Откъде дойде заповедта? — попита Джон Блейлок, като изучаваше картата на света на един от екраните.
— От Белия дом. Казаха ни да очакваме терористична атака срещу голям европейски град през следващите четирийсет и осем часа.
„Меридиън“ 6, в полет
18:09 ч
Фил Найт погледна навън към Сахара и се опита да се убеди, че оставащите часове до Кейптаун ще преминат бързо. Нарочно не беше проговорил на втория си пилот през последните десет минути, но Гарт Абът виждаше как очите му постоянно се стрелкат към централното табло, за да проверят данните за четвърти двигател. Знаеше, че Фил Найт очаква и може би дори се надява на някакъв знак, че през цялото време е бил прав и четвърти двигател наистина е повреден.
— Здрав е като камък, Фил — обади се Гарт.
Както очакваше, отговор не последва.
Джуди Джаксън също седеше мълчаливо като сфинкс в сгъваемата седалка зад командира. Още беше потресена от случката в кабината.
Интеркомът иззвъня и Гарт протегна ръка към слушалката, когато осъзна, че никой друг няма да вдигне.
— Командирът ли е? — попита един напрегнат женски глас.
— Не. Вторият пилот. Кой се обажда?
— Ами Кати от икономическа класа.
„Звучи изплашена“ — помисли си той.
— Бихте ли направили съобщение, че знакът за сложени предпазни колани все още е включен? Изобщо не ни слушат. Няколко пътници обикалят наоколо и не искат да седнат. Знам, че не сте длъжни, но ако вие или командирът слезете и поговорите с тях, сигурно ще се поуспокоят.
Гарт погледна Фил Найт и повтори молбата. Отново нямаше отговор.
— Фил, по дяволите, тази игра на мълчанка е за децата — каза Гарт. — Отговори ми, ако все още си командир. Да сляза ли долу, за да проверя как стоят нещата?
Командирът най-сетне се обърна, с мрачно и напрегнато лице и очи, присвити от гняв.
— Нали знаеш правилата? Дори някой да заплашва да ти отреже главата, няма да отворя вратата. Не ме интересува. Няма да я отворя.
Гарт замълча, после кимна и разкопча колана си.
— Много добре знам правилата. Ще се върна след няколко минути.
Той отвори вратата на пилотската кабина и пристъпи в салона на първа класа, като подсъзнателно очакваше обичайното приятелско посрещане. Но в очите на хората, които погледнаха към него, нямаше дружелюбност. Сякаш беше преминал през прага, за да попадне в басейн с ледена вода — атмосферата на неспокойство и неприязън беше почти толкова лоша, колкото и омразата, която беше оставил зад гърба си. Униформените пилоти обикновено получаваха усмивки и кимвания по време на полета, когато влизаха в салона, но тук виждаше само море от недоверчиви очи, които следяха движенията му така, както затворниците следят надзирателите.
Две от стюардесите го чакаха пред салона долу.
— Аз съм Кати. Аз се обадих.
— Добре.
— Те са цяла група. Докторът дойде от първа класа веднага след излитането и попита на кой друг му е писнало. Оттогава все едно ги привлича към себе си.
— За да направят какво? — попита Гарт.
— Не знам. Искам да кажа, че никога не съм усещала такава враждебност. И много мразят вас двамата в пилотската кабина. Всеки път, когато вие или Джуди кажете нещо, все едно половината от тези хора дъвчат лимон. Викат „Ууу“ и подсвиркват.
— Наистина ли са гонили Джуди до пилотската кабина?
Кати кимна.
— Десетина ядосани мъже искаха да я хванат. Не мисля, че щяха да я наранят, но бяха адски ядосани. Тя се паникьоса и побягна.
— Остана в кабината.
— По-добре да си стои там — продължи Кати. — Тези хора бяха ядосани, а истината е, че тя можеше да убие бебето… мъжът, който го хвана, сега лежи и много го боли. Загубили сме контрол, Гарт. Вече нямаме никакъв авторитет. Разбираш ли?